Любов, ти си всичко, което имаме... Ти си онази, която не ни позволява да заспим, но точно в теб откриваме най-сладкия сън... Ти си онази, която гърчи сърцата ни от болка, но точно за тази болка копнеем ден и нощ...

Любов, ти си най-сладкото нещастие, което ни връхлита по стремглавия ни път към Нещото! Но ние с цената на всичко се стремим да те срещнем. Защото Нещото си ти, Любов! Без теб животът ни е непълен, а душите ни са част от Нищото. Любов... Любов!

Да погледнеш света през очите на любимия. Да посрещнеш утрото в неговите прегръдки. Да видиш светлината чрез блясъка на очите му. Да се радваш на живота през неговата усмивка. Да плачеш с неговите сълзи. Да живееш чрез ударите на неговото сърце... Да обичаш!

Това ли си ти, Любов?

Или си жертвена клада, на която рано или късно ще горят душите ни? Или си подвиг, достояние само на смелите, на онези, които са готови да бъдат твоя Агнец. Които не се страхуват от болката ти, които с радост ще носят Трънения ти венец. И няма да сведат глава, натежала от страданията ти, а ще я държат достойно вдигната. И горди ще изричат последните си думи : "Обичам те!"...

Това ли си ти, Любов?

Ти ли си тази, която ни кара да стенем от болка, заради една сълза, неговата сълза, сълзата на любимия? Ти ли тази, която ни погубва, заради един тъжен поглед, неговия тъжен поглед? Ти ли си тази кървяща рана в душите ни?

Или си онзи жарък трепет, предизвикан от една усмивка, неговата усмивка, усмивката на любимия? Или си онази неприкрита радост, отразена в две очи, неговите влюбени очи? Или си онази сила, която извисява сърцата ни над пределите на земното щастие?

Любов, аз те срещнах. Изправих се пред теб, готова да понеса всичко, което ти носиш със себе си. Не ме е страх от кръв и пепел, дори да превърнеш в тях сърцето ми! Аз искам само да видя лицето му, когато се събудя. Да усетя топлината на прегръдките му, когато треперя от студ. Да чуя гласа му преди да заспя.

Любов, ти си всичко, което имаме...