За "моето утре"

          Не съм готова за моето утре, не съм готова да го погледна в очите. Не помня как погледнах вчерашния ден и днешния. Нарочно ли го забравих?! Молех се онези дни, в който плаках да изчезнат и тях наистина ги няма. И, мислих, че ще видя "утре" и ще го сграбча, и ще го сграбча и то ще бъде моето начало.

Ах, колко глупава съм била да вярвам, че на толкова ниска цена мога да имам всичко и как един миг щастие ме накара с лека ръка да обърна гръб на най-ценното, тичайки всъщност към края. И ето ме тук между края и началото, което толкова искам търся... от което се крия и бягам и как сама заключвам веригите, който ме държат тук и как ги обичам... и как ме убиват... Господи, как ме съсипват.  А, аз продължавам да вървя на място и всичко ми изглежда ново, но само привидно, виждам върха докосвам го, но той е само мираж и аз пак потъвам в блажено отчаяние, че не съм го достигнала, защото знам, че когато го направя ще трябва да се разделя с вчера, с  днес с оковите, с любовта, ще трябва да започна да живея да се боря... сама ще трябва да победя себе си... да убия това, което съм сега, да се преродя отново.

Ще ме познаеш ли мое утре, ще ми позволиш ли да те хвана или от обида, че все се крия от теб, че все ме гониш, ще просто преминавам през теб, без да опитам даровете ти без да очаквам изгрева, без да търся момента, онзи повратния момент, в който мога да променя всичко. Ще ме познаеш ли?! Ще ми простиш ли?! Почакай ме, мое утре, скоро ще бъда готова за теб, не ме търси, мога да те открия сама, знам къде си, само още малко искам да остана в тази безтегловност.

Аз знам как свършват дните, как взима всичко и ме оставя гола, боса и празна. Усещам края. Идва. Пак иска да ме бутне в дъното и само го чакам да дойде, готова съм да го изстрадам, да го изплача, готова съм за болката, която ми е подготвена. Ще остана там за кратко, ще оздравея, ще мине и тогава, мое утре, ще те потърся нова. Води със себе си началото, борбата, води трудностите, ще чакам по-твърда от камък ще чакам. Почакай ме и ти още само малко почакай...