1 июн. 2010 г., 11:37

За писането 

  Эссе » Другие
1390 0 5
3 мин за четене

Съществува едно решително по-важно нещо в писането от това "да пиша добре". А то е да съумявам да разгранича желанието да пиша добре от желанието да бъда четен.

Доброто писане е дело на творческото начало у нас, докато желанието да бъдеш четен е подчинено на социалната страст в човека. Творческото начало и социалната страст са не само две различни неща, те са две взаимоизключващи се състояния.

Какво му е толкова проблемното на желанието да бъдеш четен и има ли нещо лошо в силното социално чувство? Докато социалната страст е повсеместна, то творческото начало е твърде рядко.

Гогол има герой, който една сутрин се събужда без нос. Липсата на нос се оказва за героя неприятност не от сетивно естество, а от социално. Той не може да покаже лицето си пред хората. Неговата социална страст би останала крайно неудовлетворена; без нос, животът би изгубил смисъл. Ако същият герой се бе събудил същата сутрин без творческо начало, наместо без нос, той едва ли би забелязал това. Липсата на творческо начало стои твърде абстрактно в сравнение с липсата на нос.

Графоманията има една много кратка, но затова твърде автентична дефиниция: "искам да бъда четен, затова пиша". И какво пише графоманът - пише къси неща. Разкази (двадесетминутни) и нищо повече; стихчета, а не "Изгубеният рай", например. Мантрата тук е: "ако пиша къси неща, те толкова по-скоро ще бъдат прочетени". Да пиша само възпрепятства да бъда четен.

От десет написани неща, били те в мрежата, или пък на въртележката в някоя книжарница, единадесет са откровено слаби. Човек дори със секса се справя по-добре.

Има едно сравнение, което употребява Фройд. Той казва, че келнерите в ресторанта, където се е хранел Шопенхауер, по всяка вероятност са го познавали добре, но не са го познавали така, както ние, които четем философията му, го познаваме. Използвайки това сравнение, може да се каже, че пишещите, които желаят да са четени, обладани от социалната страст, искат да бъдат познавани от келнери. Даже тия, дето пишат добре, но останали неспособни да овладеят стремежа да бъдат четени, неусетно и с времето занемаряват и губят творческата си сила, защото в главата се заема все повече пространство от услужливи келнери, отколкото от процеса на писане.

Вероятността един добър автор да бъде четен, съвсем не само образно, е между 0 и 2 процента (за недобрите автори този диапазон е, разбира се, между 0 и 100). Само ония добри автори, които успяват да разграничат желанието да бъдат четени от самото писане, биха се отдалечили от 0 процента шанс да има четящи ги и биха се доближили до 2-та процента.

Да направиш вафла, която ще се яде, иска съобразяване с вкусовете на потребителите. Обратно, да напишеш качествен текст, се получава само, ако се нехае за вкусовете, които ни заобикалят.

Писането няма нищо общо с писателстването. Докато писането е способността да вникнеш в себе си без да изгубиш почва под краката си, то писателстването е меракът да бъдеш забелязан, защото... имаш нос. И, както героят на Гогол казва, че който иска да го ожени по любов, ще има да взема, така и писателят би отвърнал, че ако трябва пише със съзнанието, че няма да бъде четен, то не би го направил.

Четенето на написаното от истинския пишещ го засяга само косвено. Защото, ако връзката между написано и четено стане пряка, то ще се пише с душа, обзета не от творчески устрем, а стисната от социална страст.

Много по-разумни са тези, които, водени от социалното, навреме спрат да пишат и станат критици, редактори или издатели. Разбира се, като такива те все така няма да разбират какво е това писане, но поне ще си спестят страданието да го симулират. Но най-разумно за такива хора е изобщо сами да се отстранят от процеса на писане и да се поставят отвъд него. Като четящи.

Добрият четящ е необремененият от желанието да вижда в прочетеното вафлата, така както добрият пишещ е способният да не вижда в писането носа си. Но както мнимите пишещи искат да бъдат четени, така и мнимите четящи искат да критикуват, редактират и издават.

Мними пишещи и мними четящи ще има винаги, важното е ти да се не увлечеш по тях и да се включиш в русло им.

© Едуард Кехецикян Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ако графоманията се получаваше с мислене, то Аристотел би бил в челото на графоманията.

    Разликата между ексхибиционизъм и сетивност е диаметрална, само произволни интерпретации на двете понятия е възможно да припокрият значенията им.

    Добре е когато пишем литературен текст или мнение, да имаме грижата да не възпроизведем фабриката за клишета с единствената цел да симулираме авторство или полемика. Късото писане, като стихче, разказче или реплика, най-често се оказва неспособност да изразим концепция и дълбочина на разбирането, то, за жалост, е чувство-изтърсак, а не умението да концентрираме емоционална гама в едно малко произведение.
  • Доколкото разбрах въпросът опря до ексхибиционизъм, а не до мислене.
  • Е, явно мислим съвсем различно. Уплаших се като прочетох, че “творчеството е душевен ексхибиционизъм”.
  • Самата къса творба не съдържа в себе си нищо недъгаво. Но късия текст може да се използва като повод, за да се търси изява на недъгавото.

    Как може да се направи разликата? Кога от една страна, имаме нещо, което е кратко и е добре написано или от друга, пред нас е графоманът?

    Ако част от написаните от един човек неща са къси, самите къси неща не могат да бъдат разглеждани като графомания. Но ако почти всичко написано от него е късо, тогава имаме симптом. Графоманът не може да контролира желанието си да бъде четен, той е словесен ексхибиционист, поради тая причина, ако има как след всяко написано от него изречение или стих, той ще го предлага на публиката. Графоманът насича многословието си на изделия-късове, които на практика са идентични.

    Има два други варианта на графомания, но те са по-рядко срещани. Първият е писането на един-единствен безкраен роман през целия живот. А вторият е теза от типа “когато бях млад пишех, но сега имам семейство, деца, работа и нямам време”. Изстъплението да бъдеш четен прозира и в тия две вариации на графомания.
  • Добре.
Предложения
: ??:??