За псевдобогатите
Напоследък много започна да се дискутира прекомерното голямо материално състояние на малък брой лица в обществото ни.
Как изглежда всичко това през моя поглед? Първо искам да съобщя статистически данни на изследвани за по-голям брой споделили изживяно щастие, че това са граждани от страни с ниско-развита икономика, т.е. в бедни страни. Също искам да дам пример, че един плъх може относително да изживее повече щастие от един милионер, не защото има достъп до повече провизии и защото се радва на добър апетит, даже и затова, но и защото природата не можеш да я подкупиш с никакво количество парични знаци. Реално погледнато, имението на един богаташ на нас ни изглежда прекрасно. Да, но то е такова, видяно през нашия поглед, защото имаме естетическа позиция. На богатия все му е тясно и все му е малко. А колко пъти сте виждали около тези замъци да се чува детски смях? Аз още не съм чувал и се съмнявам, че ще чуя. Вашите мозъци са способни да функционират. Вашите възприятия не са изкривени и ако ви допуснат до едно имение, вие наистина ще се почувствате щастливи. Богатият се страхува да не го оберат или по-скоро ликвидират, да не му пропаднат акциите, да не му отвлекат детето и т.н. Един посредствен човек, когато излезе на излет в планината, той получава свръх оросяване на мозъка поради това, че белите дробове му функционират ускорено. Сърдечната дейност също се ускорява, както и всички системи в организма. Не на последно място и половите жлези. Туристи след по-усърдна разходка в планината споделят, че либидото им се увеличава в пъти. Богатите също могат да си доставят удоволствие, но те избират по-лесния начин, по химичен път, което не само застрашава тяхното здравословно състояние, но и ги прави още повече изкуствени. Голямата радост, която могат да си доставят, е примерно с кокаина. Но при неговата употреба се губят нюансите от когнитивните (познавателните) функции на организма. Т.е. наблюдава се възбуда на ограничен център в мозъка. С две думи, удоволствието е изкуствено. То инвалидизира способността на един такъв екземпляр да се почувства част от някакво събитие, от едно цяло. Забогатяването е отклонение, болест, пристрастие. Това е недъг в обществото, който е разрешим. Разковничето е в комуникацията между двете съсловия, богати и бедни. Средна класа вече явно няма. Работил съм за богаташи, които откровено предлагат на нас, работниците, прекомерно облекчаване на труда, чрез добра финансова инвестиция в технология. Истината беше, че работникът не знае какво точно иска. Да плюем по богатите, а когато те самите ни предложат облекчение, е лицемерие спрямо самите нас. Така че, нека проявим разбиране към тези хора, да си сътрудничим и да изградим едно наистина завидно общество.
© Пламен Новаков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Астарот, когато твърдиш нещо го докажи, дори пък било и с един единствен пример (твърднието ти е, че може да се правят пари по честен начин). Явно действително не знаеш как се "правят пари" в Бългрия, след като не знаеш, че системата на взаимоотношения те принуждава да излизаш извън правилата на всяка крачка.
-
Съжалявам, но това е логорея. В медицинския смисъл на думата. В случая е записана логорея, т.е графомания. Говоря напълно безпристрастно.
И не, в България могат да се направят пари, при това много, с честен труд. Това че вие, аз, онзи до мен или онзи отсреща не сме, не означава, че не може. Толкова от мен. -
Не, не съм добре. Страдам от психично заболяване от 89 година, т.е. от 20 години. За забогатяването, има и такъв аспект: отклонение, болест, пристрастие. Ще Ви дам пример. В някои болници в които съм лежал, много от облекчаващите медикаменти не се дават на нуждаещите се болни, ами се продават на пазара. Мога да Ви заведа и да Ви отворя пълен шкаф с такива лекарства. Много доктори от тези пари си купуват плазми и си ги кичат по стените, това са изнесени факти, които могат да се докажат. От първа ръка изтече информация, че лекарства изпратени от Франция и Швеция не се дават по предназначение като помощ на психичноболни, ами се разпространяват по аптечната мрежа. Есето действително ми е много разпокъсано и несъдържателно, но това е защото се опитвам да кажа много неща в малко текст, пък и нямам опит в писането. Не мога да се сравнявам не само с Маркс, с Енгелс, но и с никой учен. Имам сериозно заболяване на мозъка, но това не ми попречи да кандидатствам и да ме приемат в СУ специалност Социални дейности. Мъчно ми е, че мой познати и приятели гладуват поради многобройните социални проблеми, за което аз се опитвам да се образовам и да допринеса поне с малко, колкото сили имам. Хората се самоубиват от безпаричие и мизерия и аз оправдавам това, защото ми се случва да съм на легло и знам, че това е избавление. Не ми е приятно като гледам колегите ми как се радват на отличните оценки, които са получили след преписване на изпит в университета, понякога поощрени от самите професори. После темата ми не случайно е озаглавена ПСЕВДОбогатите, защото съм сигурен, че има богати, които са прекалено интелигентни, образовани и възпитани хора. Но такива в България няма. Просто не сте ме разбрали какво искам да кажа. В България по честен начин пари не могат да се направят. Пример: братовчед ми в Англия получава над 5 хиляди лири месечно. Купил си е къща на изплащане в Англия и сега възнамерява да си купи такава и в Швейцария. Вие ли ще го вземете на работа при по-добри условия в България? Сестра ми от 20 години живее в Канада. Достатъчно интелигентен съм, за да не я попитам какво е трудовото й възнаграждение, но тя със сигурност коментира, че повече в Българя няма да се върне да живее. Относно либидото, доста младежи се оплакват от импотентност и ползват стимуланти. А вярвам, че и Вашия, както и моя баща не са ползвали Виагра, когато са ни създавали Вас и мен. И най-важното, което сте изпуснали. Накрая съм написал, че богатите охолно подават ръка на бедните (трудещите се), но те самите не знаят как да я приемат. Т. е. аз давам напътствие как може да се стигне до сплотяване между двете прослойки. И това ако не можахте да разберете, аз повече няма да споря, защото казват, че когато има кавга, по-умният е виновен. И още нещо пише в Библията: „Не си хвърляйте бисерите на свинете, защото те ще се обърнат и ще ви стъпкат”. Не го приемайте лично. Ако съм Ви засегнал с нещо, моля най-сърдечно да ме извините!
С уважение: Пламен Новаков -
О, господи! Не е отчайващ фактът, че 17 годишно момче успява да се присмее на 30 годишен мъж (тъкмо обратното - похвално е!), отчайва ме обаче фактът, че и аз и момчето сме изгубили Х време, за да се занимаем с това празнословие...
ПП Отдавна не бях срещал повече идея в коментар отколкото в есе! -
Ама вие добре ли сте? "Забогатяването е отклонение, болест, пристрастие." Ххахахахахах, VIVA MARX! И СМЪРТ НА МРЪСНИТЕ КАПИТАЛИСТИ!
Смятам, че есето е изключително плоско и неаргументирано. Много е лесно да кажеш подобни тъпотии, но е много трудно да ги защитиш, дори ако се казваш Маркс, спиш с гувернантката на децата си и имаш един Енгелс да ти наваксва пропуснатите часове по философия в университета.
И не, сигурен съм, че не всички "богати" си доставят удоволствие с кокаин, както съм сигурен и че подобно съждение е обидно наивно. Ами ако се окаже, че има богати, които си доставят удоволствие като слушат Моцарт и четат Данте в оригинал? Недай Боже! Ще излезе, че имало и "богати", чиито мозъци са по-големи от глава на топлийка, и които не са постоянно заети с това да измислят как да направят по-черен живота на подчинените си парии. Аман!
Стига с тази глупост, който е спечелил, е спечелил, нека харчи и се наслаждава. Накрая всички и богати и бедни и слушащите Моцарт и смъркащите кокаин и планинарите със свръх либидо, отиваме на едно и също място...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
АБСОЛЮТНО ВЯРНО!!!
Адмирации!