За смисъла на съвместния живот
2 мин за четене
Има ли смисъл в съвместния живот между мъжът и жената и на какво се крепи той?
Този въпрос си задавам все по-често напоследък. Защо двама души решават да свържат живота си? Сигурно за да не са сами в дългите нощи, да имат някой, с който да споделят всичките си тревоги, страхове, радости и мечти. Или е, за да вкусят заедно от сладостта на живота, да отгледат заедно деца, да ги гледат как растат, как изричат ония думички - "мамо" и "тате", от които всеки родител разбира старата истина, че децата са смисълът на живота.
А може би мъжът и жената, дори когато са заедно, имат различно виждане за това, в кое е смисъла на съвместния живот между тях. Сигурно всеки си има мнение какво за него е щастието. Но не е ли по-добре да питаш човека, с който си решил да свържеш живота си, каква е неговата цел? Защо тръгва с теб по пътя, накъде е тръгнал и докъде ще стигне? Ако посоката е еднаква с твоята, ще е съгласен ли той да си негов спътник, да го държиш за ръката и да го придърпаш леко, когато се отклони - неволно или нарочно?
Дали съвместният живот променя характерите на двама души или те си остават непокътнати като при първата среща?
И друго - може ли единият да даде всичко, за да може половинката му да получи онова "щастие", за което си мечтае. Трябва ли човекът до теб да се примири с някакво "непълно щастие", когато му се открива възможността да постигне това, за което е мечтал. Когато въпреки това срещне човек, който му допада повече и може да осъществи повече от мечтите му. Дали ще постъпи правилно, като се впусне в преследване на мечтите си, които не е успял да сбъдне с теб и да си навакса пропуснатото?
Изборът при всички положения ще е правилен. Защото един човек не може да накара друг да живее насила с него, а и всеки има право да мечтае, обича, споделя и рискува, за да постигне така нареченото "пълно щастие".
Тогава се питам - какъв ли е смисъла на съвместния живот?
Не е ли само в ония моменти, в които и на двамата им е приятно да са заедно, колкото и малко да са те? Не може ли двама души да се виждат само в тия моменти и когато се получат конфликти и неразбирателства, трябва ли да продължат заедно и защо да го правят. Или смисълът на съвместния живот е точно в компромисите помежду им в името на общата цел - семейството. Трябва ли животът ни да се превръща в низ от отстъпки и съображения или всеки може да поеме по своя път?
И дали, тръгвайки по тоя път, ще намери някой, който да мисли и чувства като него и с който да го извървят докрая. Защо да търсим идеалния партньор, като ние едва ли можем да задоволим всичките му желания и мечти? Не е ли по-добре да търсим това, което ни трябва във всички около нас и да събираме парченцата. И когато някой ти даде част от това, за което си мечтал, да го скъташ в сърцето си и да продължиш да търсиш останалите части.
Така всеки от нас би имал свободата на избора да вземе това, което иска от живота, без да налага своето мнение на човека до себе си и да постигне най-съкровените си мечти.
Този въпрос си задавам все по-често напоследък. Защо двама души решават да свържат живота си? Сигурно за да не са сами в дългите нощи, да имат някой, с който да споделят всичките си тревоги, страхове, радости и мечти. Или е, за да вкусят заедно от сладостта на живота, да отгледат заедно деца, да ги гледат как растат, как изричат ония думички - "мамо" и "тате", от които всеки родител разбира старата истина, че децата са смисълът на живота.
А може би мъжът и жената, дори когато са заедно, имат различно виждане за това, в кое е смисъла на съвместния живот между тях. Сигурно всеки си има мнение какво за него е щастието. Но не е ли по-добре да питаш човека, с който си решил да свържеш живота си, каква е неговата цел? Защо тръгва с теб по пътя, накъде е тръгнал и докъде ще стигне? Ако посоката е еднаква с твоята, ще е съгласен ли той да си негов спътник, да го държиш за ръката и да го придърпаш леко, когато се отклони - неволно или нарочно?
Дали съвместният живот променя характерите на двама души или те си остават непокътнати като при първата среща?
И друго - може ли единият да даде всичко, за да може половинката му да получи онова "щастие", за което си мечтае. Трябва ли човекът до теб да се примири с някакво "непълно щастие", когато му се открива възможността да постигне това, за което е мечтал. Когато въпреки това срещне човек, който му допада повече и може да осъществи повече от мечтите му. Дали ще постъпи правилно, като се впусне в преследване на мечтите си, които не е успял да сбъдне с теб и да си навакса пропуснатото?
Изборът при всички положения ще е правилен. Защото един човек не може да накара друг да живее насила с него, а и всеки има право да мечтае, обича, споделя и рискува, за да постигне така нареченото "пълно щастие".
Тогава се питам - какъв ли е смисъла на съвместния живот?
Не е ли само в ония моменти, в които и на двамата им е приятно да са заедно, колкото и малко да са те? Не може ли двама души да се виждат само в тия моменти и когато се получат конфликти и неразбирателства, трябва ли да продължат заедно и защо да го правят. Или смисълът на съвместния живот е точно в компромисите помежду им в името на общата цел - семейството. Трябва ли животът ни да се превръща в низ от отстъпки и съображения или всеки може да поеме по своя път?
И дали, тръгвайки по тоя път, ще намери някой, който да мисли и чувства като него и с който да го извървят докрая. Защо да търсим идеалния партньор, като ние едва ли можем да задоволим всичките му желания и мечти? Не е ли по-добре да търсим това, което ни трябва във всички около нас и да събираме парченцата. И когато някой ти даде част от това, за което си мечтал, да го скъташ в сърцето си и да продължиш да търсиш останалите части.
Така всеки от нас би имал свободата на избора да вземе това, което иска от живота, без да налага своето мнение на човека до себе си и да постигне най-съкровените си мечти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стенли Все права защищены
