Ready_4_whatever (Филип Филипов)
149 625
23 янв. 2008 г., 11:11

За тези, които ще кажат "Това не се отнася до мен" 

  Эссе » Философские
5354 1 16
3 мин за четене

 

 

Написано в час по ТТО много отдавна

Адаптация

 

 

Приказка за  Дявола и... стълбата

 

Действащи лица:

Дяволът - преподавател

Ученик - аз

Тълпите - моите учащи братя

 

 

- Кой си ти? - попита го Дяволът

- Аз съм тийнейджър и всички учащи са мои братя! О, колко скучно е училището и колко са нещастни учениците!

Това говореше висок момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци. Той стоеше пред стълбата - дългата стълба на гимназиалното образование. Погледът му бе стрелнат в далечината, където като вълни на придошла река, шумяха тълпи от кандидати за елитните школа. Те се вълнуваха, звъняха по мобилните телефони и викове или плачове разлюляваха въздуха. Някой остро свиреше с уста, друг се смееше високо и дрезгаво.

- Аз съм тийнейджър и всички осмокласници са мои братя! О, колко скучно е училището и колко са нещастни учениците!

Това говореше висок момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

- Вие мразите ония от горните класове? - попита Дяволът и лукаво се приведе над него.

- О, аз ще отмъстя на тези щастливци. Жестоко ще им отмъстя! Ще отмъстя за своите братя! Пусни ме!

Дяволът се усмихна.

- Аз съм корумпиран и без подкуп не можеш да направиш и крачка нагоре.

- Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което мога да те подкупя... Имам само чувство за хумор... Е, и някои други неща... Но съм готов да сложа главата си!

Дяволът пак се усмихна.

- О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми само слуха си!

- Слуха ли? С удоволствие... Нека никога повече да не чуя стоновете пред "стената на плача"! Нека...

- Ти пак ще чуваш! - успокои го Дяволът и му стори път.

Момъкът се завтече, прекрачи наведнъж три стъпала - цяла учебна година, но ръката на Великобрадия Дявол го дръпна:

- Стига! Спри да чуеш как стенат твоите братя1

Тийнейджърът спря и се вслуша:

- Странно: защо изведнъж започнаха да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... И той пак се завтече.

Дяволът пак го спря:

- За да преминеш още три стъпала нагоре, аз искам очите ти!

Момъкът отчаяно махна с ръка:

- Но тогава аз няма да мога да виждам своите братя, нито ония горе, на които отивам да отмъстя!

- Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!

Момъкът прекрачи още една учебна година и се вгледа надолу.

- Боже мой! Та това е тъй странно... неговите събратя носеха маркови маратонки и елегантни дрехи... Кога ли бяха успели толкова бързо да се преоблекат?

При всяка следваща учебна година тийнейджърът трупаше знания и опит, а Дяволът взимаше своя откуп. Но той вървеше, даваше с готовност всичко, стига да стигне горе и да...

Последен клас - последно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе!

- Аз съм тийнейджър и всички...

- Млади момко, едно стъпало още! Само едно! Но за това стъпало аз винаги вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си!

- Сърцето ли? Не! Това е много жестоко! - Юношата махна с ръка.

Дяволът се засмя по учителски, авторитетно:

- Аз не съм толкоз жесток. Ще ти дам златно сърце и нова памет.

Момъкът се вгледа във веселите зеленикави очи на Дявола.

- Но ти ми отнемаш всичко човешко! Аз ще бъда най-нещастният!

- Напротив - най-щастливият!... Съгласен ли си: само сърцето и паметта?

Младежът се замисли. По високото чело се капки пот. Той гневно сви юмруци и процеди през зъби:

- Да бъде! Вземи ги!

И като лятна буря, гневен и сърдит, той прекрачи последното стъпало. Вече беше най-горе..

И изведнъж на лицето му грейна усмивка, очите му радостно заблестяха, юмруците му се отпуснаха.

- Who are you? - Лукаво го попита Дяволът на превъзходен английски.

Дяволът с Великобрада усмивка затвори дневника и му подаде диплом за завършено средно образование.

- На добър час! - каза той и тропна с опашка по катедрата. Наоколо замириса на сяра...

 

© Филип Филипов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??