Уморих се да бягам вече и просто реших да спра. Една буболечка по лампата се свлече уморена и самотна в нощта. Така станахме двама – аз и тя. Аз уморен и неможещ да спи, а тя от умора се свлече и заспа. Казах си просто, ами да бях аз буболечка, а тя – човече. Но, уви, аз пиша и от умора не мога да спя, а тя, милата, от умора си заспа. Хей, буболечке, ами какви ги свърши сега. Аз пак самотен останах в нощта. Пиша за теб, уморена буболечке, с надежда и аз да заспя.
© Емил Все права защищены