Забрава

12 сент. 2007 г., 19:51

Эссе

1516 0 2

Залъгваме се... Всяка сутрин като се събудим и всяка вечер като си легнем, лъжем себе си. Опитваме се да живеем с идеята, че светът не е толкова лош, че това не се случва и че всичко е под контрола на всеки друг, но не и под нашият собствен. Губим времето си в капана на ежедневието, който сами сме поставили. Попаднали в него, пропускаме красивите неща в живота. Сигурни в свойте домове и заслепени от ежедневните си проблеми, забравяме да посрещнем изгрева и да изпратим деня със залеза. Цял живот преследваме един еталон, забравяйки мечтите си, забравяйки самите себе си.

Забрава

Свързани произведения

Комментарии

Предложения