Защо животът е такъв скапан и мръсен като детска дрешка? Защо винаги всеки гледа как да те използва и как да те нарани, за да получи своето? Защо хората станаха такива паразити? Защо любовта е най-голямата загадка в живота на един човек? И е най-голямата мистерия около която се въдят най-големите и мръсни номера. Най-голямата и непоносима болка за един млад човек е това да обичаш лудо и премного, но никой да не те разбира и оставаш сам като сираче, което моли милостиня от минувачите. Животът е много сложен, за да го разберем. Сега си влюбен и обичаш и си обичан, утре си много ранен от тази любов и не знаеш накъде да хванеш... Излиза, че от всяко твое действие или желание излиза само мъка и печал, която не може така лесно да се преодолее. И минава време, години може би, а ти все още не можеш да преодолееш тази си болка, тази горчилка, която така много е белязала сърцето ти. Докато ти страдаш, този, за когото плачеш, може би се забавлява с поредната си марионетка като теб... Да, животът е скапан, но е живот, който трябва да се живее. Но не с мъка и сълзи, а със смях и мечти... Всички сме хора и има много неща, които могат да ни наранят, но нали за това сме човеци, за да се научим да преодоляваме страховете си и да се научим да се борим с живота. И не да му се предаваме и да му се прекланяме... А просто при всяка спънка от съдбата да станеш, да обършеш потта от челото и да продължиш, защото няма нищо по лошо от това да се откажеш от мечтите си... Винаги трябва да се стремиш да достигнеш с малката си ръчичка звездите...