X_girl (Кремена Иванова)
4 13
29 дек. 2007 г., 20:21

Защо...?! 

  Эссе » Личные
2551 1 4

  Защо винаги, когато повярвам, се разочаровам? Защо боли толкова? Защо имам чувството, че няма да мога да продължа? Защо не се чувствам силна вече? Защо трябваше да е сложно? Защо не бяхме като останалите? Защо се наранявахме? Защо не си вярвахме? Защо никой от нас не отстъпи? Защо бяхме такива инати? Защо изчаквахме? Защо не си казахме нещата, които така отчаяно искахме да чуем? Защо ни беше толкова трудно? Защо след щастието винаги идваха проблемите? Защо им позволявахме да ни отчуждят? Защо играехме игри? Защо се правехме на безразлични? Защо не прогледнахме, когато можехме да си помогнем? Защо не си признавахме грешките? Защо ни беше тази гордост? Защо всички отчаяни опити завършваха с провал? Защо нещата не се променяха? Защо всичко се повтаряше? Защо не можехме да излезем от този омагьосан кръг? Защо просто не се отказахме?! Защо, въпреки всичко, продължавахме да се обичаме?!...

© Кремена Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мисля, че знаеш отговорите на всичките си въпроси. Дори си ги вплела в текста. Но..., надявам се повече никога да не си задаваш въпросите, а да откриваш решенията им. За това се иска смелост, миличка! Успех с новите изживявания, Крем... Стискам ти палци, знаеш това!
  • Това много ми напомня на въпросите, които си задавах в предишната си връзка.И от нея научих, че колкото и да е силна любовта,не винаги върви ръка за ръка с щастието.Понякога двама души може да се обичат безкрайно много,да са един за друг,но да си причиняват болка когато са заедно.И ако все още си задаваш тези въпроси без да си стигнала до отговорите,може би е време да спреш да си ги задаваш.Защото отговорите няма да върнат миналото и няма да променят бъдещето, а само ще умножат болката.
    От мен получаваш 6 добро есе!!!
  • Честно да ти кажа, толкова мъдрост ми стига вече. Искам да съм щастлива. И не всички са минали от там, повярвай! Някой по-кратък път - може, но точно от там - не.
  • Защото така се става по-мъдър... Но на 17 не би могла да си отговориш на тези въпроси. Спокойно! Всички сме минали от там...
Предложения
: ??:??