Грамотност. Дума, която чувам често. Някои се борят за нея, държат на нея, изискват я от другите. Други чистосърдечно си признават, че им убягва, отчитайки го като техен пропуск, без да страдат излишно от това. Трети се срамуват, че им липсва, но все пак нищо не правят по темата. Четвърти пък дори се отнасят с пренебрежение, присмех, злоба дори, към тези, които я притежават, избивайки собствените си комплекси върху другите, вместо да се приемат такива, каквито са. А има и една особена група, това са хората, които се изявявят като истински или самоназначили се модератори в социални мрежи, форуми, сайтове и дори в реалния свят, призоваващи да се пише грамотно и на кирилица, използващи чуждата грешка в нечие писание като аргумент срещу автора му, като начин да го принизят и да го изкарат глупав, вместо да го оборят с истински аргументи. Ето за тази група ми е мисълта. Защото приблизително деветдесет процента от тези хора изобщо не пишат грамотно. Видимо е, че граматичните правила са им не ...