Защо я има завистта?

Защо я има завистта? Може би защото ни се струва, че някой живее по-добре от нас.
Защо се причинява зло на ближния? Защото нещо зло се е случило на теб.
Защо идва отмъщението? Защото в теб живеят злобата и завистта.
Защо се причинява всичко това? Човек е устроен така или може би се е сблъскал
със всичко това. Животът незнайно как ти го е причинил и вместо да се поучиш
от тези удари, ти продължаваш по същия път, тъй черен и злокобен.
Как заспиват тези души, нима вечер имат покой? Техният път е пълен с бодли,
разбити семейства, които ги гледат с ледени очи. Тези злокобни души ще
излезнат на края на бодливия си път и ще бъдат окървавени сами на кръстопът.
Но не могат и назад да погледнат, там ги чакат студени очи, разбити сърца.
Пътищата са два. Единият е празен, студен и приятел може да ти бъде
само самотата. А другият е пълен със спомени, които те преследват като
черен облак. Тези души ще се върнат за миг назад и пак ще продължат да
разоряват други съдби, да погубят други мечти. За тях прошка няма да има,
защото ще срещнат само студенина, която се чете по лицата на техни минали
приятели и познати.