Затвор
„Затворник № 50011, две крачки напред!”
Замъкнах тежките вериги и пристъпих. Последва удар, още един и още един, докато не паднах на земята. Болеше, но нямаше да заплача. Ще бъда силна. Ще търпя ударите до края и няма да се пречупя. Нямам какво да губя. Това, което означаваше нещо, вече изгубих. Свободата не ми липсва. Събуждам се и заспивам с миризмата на килията. Чувствам я свой дом. Ще бъда твърда, ще бъда друга. Последната глътка въздух беше край на свободата ми и на старото ми Аз. Още чувам присъдата и виковете в залата.
„Виновна за разбиване на сърцето му! Лишаване от свобода до живот! Без право на обжалване!„
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилит Все права защищены
