Затвор
„Затворник № 50011, две крачки напред!”
Замъкнах тежките вериги и пристъпих. Последва удар, още един и още един, докато не паднах на земята. Болеше, но нямаше да заплача. Ще бъда силна. Ще търпя ударите до края и няма да се пречупя. Нямам какво да губя. Това, което означаваше нещо, вече изгубих. Свободата не ми липсва. Събуждам се и заспивам с миризмата на килията. Чувствам я свой дом. Ще бъда твърда, ще бъда друга. Последната глътка въздух беше край на свободата ми и на старото ми Аз. Още чувам присъдата и виковете в залата.
„Виновна за разбиване на сърцето му! Лишаване от свобода до живот! Без право на обжалване!„
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилит Всички права запазени
