Наричат я вълшебство... приказка... - сън... - онази приказна нощ, в която снежинките танцуват своя ефирен танц в чест на своята принцеса - зимата. Очарователно бяла и невинна, ослепително блестяща и разкошна, уютно топла и безмилостно сурова, тя е тук с цялото си противоречиво обаяние. Тази сурова, ледена красавица ще ви се усмихне с игриви детски очи, ще ви погали с нова надежда, ще ви стопли с любящата прегръдка на близък приятел. Нейната песен е песента на звънчетата, а нейната усмивка - щастието да направиш някого щастлив. Верният и служител - вятърът - носи ангелска песен и ви нашепва: Усмихнете се на приятели, освободете душите си от завист и злоба и се обърнете към простичките радости в живота - малко на брой, но изпълнени с много оптимизъм и щастие. Там, в планината, през зимата е спокойствие и пълнота от всичко заобикалящо те, там извисила се величествената планина. Колкото величествена, толкова и страховита, прегърната от зимната красота.