Спомняш ли си прекрасното детство... но не сегашното...  не детството с високите технологични играчки и компютрите, това навън, където се събирахте всички и играехте заедно, по цял ден...

Но сега си пораснал. Излизаш... и всичко, което виждаш, са тъжните лица на хората, меланхолията сякаш властва над новото време... А знаеш ли... знаеш ли, че не е от значение колко пари имаш... знаеш ли, че щастието е в малките неща. Може да нямаш много пари, но знаеш ли онова чувство, което те кара да се чувстваш жив, което храни душата ти и топли сърцето ти. Това чувство, когато си намерил смисъл да продължиш. Че какво значение имат тогава парите? Не се ли обезценяват? Ако си намерил човек, който те кара да се чувстваш истински щастлив, няма значение от каква обстановка си обграден, няма значение какво имаш, а има значение това, което получаваш и  даваш от себе си, любовта. Това е най-голямото богатство... Не са от значение скъпите подаръци, дори една прегръдка се равнява на много повече... стига всичко да е истинско.