Тази година започна болно. Болна Коледа и Нова Година, болни празници оттогава и до днес. Здраве да е, ще се оправим.

    Тази година обаче аз навършвам 40 години, от баницата ми се падна бебе (и много други късметчета, които не се броят, защото я дояждах - сама.) Бебе - бебета вече си имам, ако нещо донесе щъркелът, е добре дошло (сигурно ще е на комшиите - по грешка, защото нашият вече е пенсиониран.) И какво се случи помежду неистовото търчане до аптеки за лекарства от реклами и тъпчене с бабини съвети - сетих се, че ще  ставам на 40. Проблем... Веднага се гледам в огледалото - навсякъде бръчки, (дори и по мъжа ми - шегичка).  Купих си крем против бръчки и малко се успокоих, но уви, ами менопаузата, ами преглед при мамолог, ами преглед при гинеколог, ами остеропороза и така до безкрай глупости за някакви 20 дни...

 А се гордеех със себе си, че съм над такива неща!!!

И пак обличам дънките, слагам шапката с козирката, веселата усмивка, бодрата крачка и напред - на 40 след 40 години - може би.

Но уви, приземи ме накратко поредната смърт, човек (не роднина - но по-обичан и тачен). И се замислих, колкото и да не се предавам, трябва да оправя не само годините си, но и познатите си - хората, които обичам, вече си отиват.

Няма ги вече пътищата, по които вървях, за да не тъпча мравките - тъпчат ги камиони, няма ги вече полята, по които тичам - има сгради, няма ги вече цветята, които берях - има боклуци, няма ги вече хората, които ме посрещаха весело от къщите си  - когато мръсна и мокра минавах, тичешком. Няма ги вече спомените ми, или поне останаха малко от тях със живи герои.

Всичко ще е наред, ако в деня си виждам весели и усмихнати хора (дори на нещо свое - както се пееше в една песен), лица, които будят уважение с погледа си, деца, които са доволни, че слънцето свети над тях и да слушам песни, изпяти от сърце???

Рядко ми се случва вече, сигурно защото ставам на 40 (ха-ха-ха - Мадона ще ме заплюе) или защото губя настроение от всяка хартийка, хвърлена на тревата, от тъпия поглед на съседката, когато я поздравявам (синът ми си играе на роботи и тропа денонощно - ще го връзвам вече!), или от тълпите с пликчета на всякакви търговски вериги - които имат ревматизъм само в мозъка, но не и в краката, за да се редят на опашка.

Вживях се в глупости.

Само се чудя, дали поне в сърцата си сме спасили - малката кибритопродавачка???