Всеки ден тя затъваше все повече в някакво вълшебно блато и като омагьосана живееше само за тези вечерни разговори с Тихата стая, както се бе нарекъл нейният събеседник. После той стана „Един нещастен мъж" след това „Един щастлив мъж". Тя си остана Шехерезада и приказката се сля с действителността. Обикна го и той я обикна и всичко останало загуби значение. Говореха си да се съберат, да бъдат заедно. Не беше готова още за това, но знаеше, че ще го направи.

Ан продължи да казва на Рос. Същите три изречения „Добре съм. Обичам те. Целувки" Но те все повече я гнетяха, защото не издържаше на вътрешния си детектор на лъжата. Но Рос, както винаги, бе потънал в работата си. Как да го извади от това блажено състояние и да му каже, че м/у тях всичко е рухнало, когато той дори и не си го помисля? Ан изпитваше страх и несигурност, но трябваше да го стори. Искаше да си отиде от него и да започне нов живот. Понякога се питаше дали това няма да бъде един нов затвор, нова история, започнала като вълшебна приказка, но с край на драма. Историята им с Рос също имаше любовна прелюдия. И в какво се превърна? Знаеше, че нищо не може да се предвиди. Но тя искаше да поеме риска. Щеше да го съобщи на Рос след срещата си с Тихата стая.

Обичаше, без да знае колко, докога и с какъв край. Може би тя щеше да се превърне в жаба, а може би жабата щеше да се превърне в принцеса и нейната мечта да не се осъществи. Кой знае, но всяка вечер тя прекрачваше Тихата стая с трепет и знаеше, че е единствена, обичана и щастлива.

Какво си говореха двамата влюбени? Той и разказваше за детството си, за своите родители. Рос никога не бе го правил. Разказа и за баща си, който ги изоставил с майка му, когато бил още мъничък. Колко се променил животът на семейството след това. Как се появил друг мъж и заел достойно мястото на така жадуван татко в семейството, и после малко братче, което така обича и до сега.  Знаеш ли Шехерезада, аз имах не хиляда и една нощи, а много хиляди самотни нощи, в които трябваше да се убеждавам, че въпреки трудностите, съществуването има смисъл. Работех на няколко места едновременно, за да издържам семейството си и жена ми никога не разбра това. Много я обичах, давах и цялата си любов и нежност, но получавах толкова малко нежност и разбиране. Исках да сме щастливи, но животът ни не потръгна. Щастието все бягаше от мен. Сега обаче съм един щастлив мъж, защото обичам и съм обичан.

Той разказваше, разказваше и питаше. Тя разказваше, разказваше и питаше. Вече знаеха толкова много един за друг. Защото говореха за всичко - какви яденета обичат, какви цветя, какви книги, каква музика, какви филми и така нататък... Не бе мислила върху тези въпроси преди. Рос имаше своята работа и тя своята. Имаха обща къща и уж общ живот. Тя работеше, готвеше, переше, пазаруваше. Рос работеше, бе винаги зает,  скучен, заядлив. Тя беше винаги заета, мълчалива и тъжна. Едва сега осъзна значението на тези, наглед простички, но важни неща: какво обича, защо именно това, какво иска от живота...