И З Б О Р И  2009

По-малко от година преди парламентарните избори през 2009 нищо розово не се показва на българския политически хоризонт.

Настоящето ни представя слаби и нахалост харчещи парите на данъкоплатците държавни органи с раздути и неефективни поради лошата си организация администрации. Безполезен за обществото Президент, може би и поради ограничените му властнически функции, Министър председател, който даже и да има добра воля не може да я наложи, надменна поради назначаемостта и несменяемостта на магистратите съдебна власт, често сервилна, безлични ръководители на органите контролиращи обществените средства. Свидетели сме на продължаващо неправомерно движение на финансови средства от публичните фондове към частните сейфове на малка група от хора, загуба на обществени парични ресурси и компенсиране на загубите чрез повишаване  таксите за публични услуги на гражданите, което в съчетание с други вътрешни и външни фактори увеличава инфлацията. Като резултат на това се поддържа статукво, при което  голямата част от гражданите остават с ниски доходи, което ги прави икономически зависими, а от там и политически неактивни, липсва средна класа, липсва пълноценно гражданското общество.

За съжаление офертите на политическите партии, за следващите парламентарни избори не съдържат нищо оригинално, което да ни убеди, че статуквото може да бъде променено.  

Социалистическата партия, която не е лидерска и по презумпция следва да има вътрешни механизми да се чисти от некомпетентни или корумпирани представители във властта показва безсилие в това отношение. Тя  страда и от идейна недостатъчност. Всяко прогресивно течение в нея е заглушавано и изтласквано в периферията. До властови позиции се  допускат послушни партийци, заложници на не особено чисти икономически оператори.

Личностната партия, създадена от бившия монарх дошла  на власт използвайки не много честната изборна техника на изненадата, която размести политическите пластове през 2001 г. е на път да се раздели с властта. Причината е в цинично показаните користните намерения, с които се включиха в управленския мандат голяма част от нейните представители начело с лидера и Симеон, противно на големите обществени очаквания.

Партията, която по традиция влиза в парламента с гласовете на турското малцинство в страната отново ще запази заветния си процент, което ще и даде възможност да изнудва останалите да я включат в опасването на държавната софра, на която има вече и европейски ястия.  Това съвсем не значи, че турското население в България ще заживее по-добре.

Дейността  на опозицията не е  насочена към нищо повече от познатото „стани да седна".

Активистите на партиите - останки от упълномощения с голямо мнозинство да управлява в периода 1997 -  2001 г. Съюз на демократичните сили все още стискат позициите си в различни организации, в които са влезли използвайки служебното си положение, което им осигурява допълнителни доходи и са се отдали  на махленска критика срещу управляващата коалиция. Мислещите за обществения интерес и честните членове на тази партия са я напуснали и са се отдръпнали от политиката, користните  са преминали в други  политически лагери.

Предлагащите  се на политическия пазар две нови лидерски формации,   „ГЕРБ" на Бойко Борисов и „Атака" на Волен Сидеров не дават големи надежди за по-добро стопанисване на държавата. Първият е събрал под знамената си представители на дребния и средния бизнес, които търсят реванш пред едрия бизнес чрез възможността, която предоставят държавните длъжности за контрол над обществените поръчки, публичните услуги и средствата от европейските фондове, вторият продължава да свири на националистическата струна в душата на българина и не предлага какъвто и да е разумен икономически модел за социален просперитет. Желанието и на двамата да грабнат управленския жезъл е обусловено от нарцистични черти в характерите им. В това няма лошо стига да използват властовите механизми за добруването на българите. Това, обаче е малко вероятно, като се имат предвид мотивите, с които членовете на техните партии са се насочили към публичния сектор-задоволяване само на лични интереси.

Година преди изборите виждаме, че заболяването на политическите партии е станало хронично. Политиците искрено вярват, че за работата им трябва да получават не само официалното възнаграждение осигурено от данъците на гражданите, а най-вече плащания под масата от страна на бизнеса, който за да оцелее трябва да е близък до властта. Затова се купуват скъпо партийни и държавни длъжности. Тези чиста проба престъпления не могат да бъдат разкрити поради неуменията или нежеланието на органите за борба с престъпността, които са зависими от политиците. Това  е причина, широките социални слоеве - стотиците хиляди жени и мъже, които се препитават  като предлагат стоки и услуги на вътрешния и международния пазар или като отдават своята физическа или интелектуална работна сила в българските предприятия и учреждения да не припознават никоя  политическа сила, която да изразява  груповите им интереси. Следователно много малко хора ще използват правото си на глас и депутатите  отново ще бъдат избрани от малки групи техни поддръжници, на които са обещали услуги, както и с купени гласове.

В различните формации от време на време проблясват общественици с чисти възрожденски чувства, готови освен за себе си да се потрудят  също да направят живота ни малко по - човешки. Те обаче не се допускат да участват при вземането на важните управленски решения или гласът им се губи в многобройните и често пречещи си един на друг колективни органи за управление. Шансовете такива личности да станат повече могат да се увеличат, ако бъде  въведена смесена пропорционално-мажоритарна избирателна система. Едно такова  управленско ядро, ако преследва истинската цел на политиката - справедливо разпределение на  ограничените природни и социални ресурси,  би възвърнало доверието в политическата система и би показало смисъла от съществуването на  партиите и на институциите.

Денчо Славов

dentchoslavov@abv.bg