Американска мечта в български вариант

Какво е „Американската мечта”? Това да преуспееш в живота, да си финансово независим, да имаш кола, жена и 2 деца, които да те радват... Да, звучи перфектно, но дали е възможно това да се направи в България през тези мрачни времена на кражби, корупция и деградация на младото поколение. Както всеки нормален човек, съм имал и добри, и лоши моменти, но това не е спирало моя копнеж към съвършенство. Доста е неясна идеята, която искам да постигна, тя си е там, далече от близката реализация, но я има.

Това повтарящо се „НО” Ви дразни, нали, защото нищо от изброените до момента неща не е завършено до край. Това не е само при мен, виждайки как голяма част от българския народ живее на прага на мизерията, не че аз съм бил лишаван от нещо за краткото ми съществуване от 20 години. Дразня се от идеята за парите, всеки се втурва към нея. Има логика, след като парите движат света, а без пари няма живот. А къде останаха хорските взаимоотношения, раздухани от вятъра като песъчинки по плажа, няма ги, изпепелени от страстта към финансовите и материалните блага. Надявам се вижданията ми да не са само плод на един разговор, искам хората да вникнат в тънката идеология на живота и така светyt да стане едно по-добро място за живеене, по-конкретно България. Затова ще Ви разкажа в следващите няколко страници как виждам живота  през очите на един твърде обикновен младеж.

Аз, или накратко Господин „М”, израснах като дете на прехода, не съм видял нищо от комунизма, не че искам  да виждам нещо за него. По-възрастните читатели ще си кажат  „Гледай го тоз пикльо, какво ще ми говори за комунизъм” – това че не съм го видял директно с очи, а съм слушал истории от моите баба и дядо за това, че е имало равноправие и развитие на страната, не ме прави по-некомпетентен по темата. Комунизмът е бил една гавра с българския народ, която после води до невероятни и неочаквани промени. Кой ограби хората, останали да гладуват след падането на бай Тошо, хора с реализация уж, работили по 20-25 години по комунистическите предприятия, а после оставени на произвола на съдбата да кръстосват улиците с празни стомаси, мислейки за следващия ден. Такова ли трябва да е отношението към тези, които са издигнали страната на пиедестал... Нямам думи за това време, не че сегашното е цветущо и розово както в някой други страни на запад  и отвъд океана.

Дааа, идеята за американската мечта е доста колосална не само на фона на българските идиоти, които смятат, че парите ще им оправят живота. Не, това, според мен, няма да се случи, просто ще станат едни богати Бай Ганьовци, които ще изгният като чичо Скрудж, богати и самотни, смятайки, че парите са единственият им приятел.

А защо трябва да е американска мечта, а не българска?

Какво повече искаме ние българите от американците... Нищо, естествено, искаме нормален живот в едно нормално общество, в което да не се наблюдават расистки изрази на всеки 2 минути. Ах, USA, USA, какво направи ти със света, защо го накара да бъде лош и да забравим, че и ислямистите са хора (но не и крайните). Направи така, че светът да те боготвори, а за сметка на какво: хиляди жертви, загинали с лека ръка под властта на Буш младши. Замисляли ли сте се какво е направила Америка за вашата страна?

Бомбардировките на България са поредица от нападения срещу София и други български градове и обекти от британските ВВС и ВВС на САЩ по време на Втората световна война, в края на 1943 г. и началото на 1944 г. По време на Втората световна война, въпреки че България не участва във бойни действия, англо-американските въздушни сили извършват жестоки бомбардировки на София. Ударени са най-вече граждански обекти, като Народния театър (тежко засегнат), църквата от ХІ век Свети Спас (силно разрушена в 1944г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), голямата Софийска синагога (тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове), Духовната академия (тежко засегната, изгорен е куполът на храма, вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12,657 сгради.

Не са изброени всички засегнати места, които са достатъчно много (около 50), но ето какво получаваме. И след това как да ме накара някой да следвам американската мечта. Гръм да ме удари, но предпочитам да създам идеал за Българска мечта, която младото поколение да следва, без да се замисли.

Да подхвърля още някой друг интересен факт, който подкрепям напълно, изказан от един ирански духовен лидер: Той нарича Америка „Големият Сатана”  и някак си Ви звучи демонично, нали? Но човечецът (Аятолах Хомейни) си е прав, Америка създава толкова много сатанистки боклуци, на които сега светът робува, макар че неговото описание е в коренно различна насока. Чрез „Големият Сатана” той подчертава американския империализъм и външна политика, съдействаща за разрастването на корупцията в целия свят. Така си е, по дяволите, макар и не като преки свидетели на предаването на корупцията по света, може да си направим изводи от филмите, които децата гледат, все по-брутални и скандални, свързани с наркотици, пари и курви. Ето ти ги млади и неуки, поели по пътя на американските актьори, но не в реалния живот, а в роли и така си има остава животът роля до края на света.

Илюзията, в която се мъчат да живеят, им изкривява съзнанието до такава степен, че всичко през погледа на очилата е розово. В огромна заблуда живеят тези човечета, докато не се случи нещо стойностно и фрапантно, за да ги шамароса по лицето и да разберат грешката си до момента.

И така, ден след ден, подрастващото поколение става по-освирепяло спрямо околните, спрямо дори собствените си родители. На какво се дължи това неуважение към най-близките ни? Моето мнение е бедността. Подтиква ги да правят неща, които не са присъщи за рода им и започват малко по малко да падат в помийната яма на така наречения ъндърграунд свят. Мисълта за лесни пари ги стимулира да се занимават я с наркотици, я с рекет или с друг незаконен и все пак печеливш „бизнес”. И така това стадо, понесено по пътя на омразата, се оказва най-ниско на хранителната верига, поради факта, че желанието за материалното не спира да гасне и те искат още и още. Характеризирайки тези лица, по-голямата част от тях са от проблемни семейства, където агресията и скандалите са на първа линия. Деца, които са били малтретирани в детството си, понасят неуспеха на родителите си и вместо да се погрижат за тях, те биват наказвани и ограничавани, за сметка на малкото детски спомени, които трябва да им останат. Един вид какво се получава, че бъдещите поколения трябва да носят гнева на родителите си заедно с тях и едва ли не да преживяват  техните болки ей така, просто за да ги улесним. Грешно, много грешно! Замислилите се над това описание могат да направят реална преценка за психическото състояние на тези мили душички и за тормоза, оказан върху тяхната все още крехка психика. Замислете се, родители, това ли заслужават Вашите деца, да изтърпяват вашите болки и неуспехи, вместо да играят с връстниците си на криеница (вече рядко срещано явление).

Хаотично вметнати теми и подхвърлени фрази, до тук написаното може да звучи объркващо, но поне можете да хванете главните моменти от разказаното от мен. А колко други теми има, за които да си говорим. Аз си говоря с читателите, така по-лесно се разбира както моята, така и тяхната идея и виждания.

Предполагам, че всички сте виждали бездомни хора, момичета от ромски произход с детенце на ръце, осакатени ветерани от войните или просто в следствие на трагичен инцидент. Защо трябва хората да стават свидетели на тези не толкова приятни гледки и защо никой не дава дори и малък шанс на тези мъченици. Защо държавата не измисли вариант, в който тези хора да бъдат интегрирани в обществото и да получат това уважение и спокойствие като останалата част от населението, а не да обръщаме очи настрани, поради факта, че не можем да приемем гледката. Боли, нали? А като боли, колко хора направиха нещо за тези, които са принудени да преживяват от просия. Никой не прави опит да им вдъхне надежда, че нещата могат да стигнат някакво положително ниво на развитие и те да бъдат вътрешно удовлетворени. Една подадена ръка за тях е една искрица за огъня, лъч от надежда, в които те намират сили да се борят напред. И не по-назад са и хората, които са с ментални проблеми и трябва да живеят на ръба на мизерията. Преди време гледах едно документално предаване за едно градче в Холандия. Евалата на държавата, че е отделила такова специално внимание на точно тази група от хора. Та по въпросното предаване  показваха как точно с помощта на нормалното общество тези хора преуспяват, макар и с техните си проблеми. В самото градче живеят само хора с ментални проблеми и всеки от тях си има собствен живот, не е обременен от мисълта какво ще яде утре. Имат си работа в зависимост от капацитета на мозъка, който могат да използват. Даже има връзки между такива хора, говоря за връзка между мъже и жени. Сега ще си кажете „Е да, ама Холандия е по-добре развита държава”! Да бе, да! Може да е развита, но това е създадено в следствие на това, че хората не са изроди и че действително показват  уважение към тези, които не са виновни за тяхното състояние. Това говори едно-единствено нещо. Ние сме животни, които се мъчим да оцелеем в тази преплетена от лъжи и битки джунгла, за сметката на някой друг. Какво става с децата от домовете? Бягат от там, отиват да крадат, за да си купуват цигари, алкохол и всевъзможни други боклуци, които определено не са за тяхната възраст. Момичетата биват малтретирани, бити и изнасилвани, после откъде идват проститутките? Ето оттам, където правителството не обръща нито грам внимание. Добре, че бяха BBC да покажат дечицата от Могилино в какви условия живеят, та чак тогава да се реши, че тези деца имат нужда от по-специализирани грижи. Не ми се мисли за останалите домове, в които има също деца, възрастни хора и хора с ментални проблеми. В каква ли мизерия тънат и те? А може и да са щастливи от факта, че все пак държавата им отпуска нещо, по-добре е от нищо и се радват на това. Защо да не опитаме да създадем за тези хора едно място, в което за всички да се полагат равен брой грижи и няма да има случаи на умиращи по невнимание или лекарски грешки. За това трябва и специализиран персонал. ХАХАХА. Къде да го търся, в гората ли? Обратно на темата за парите. Добре, всеки иска пари, дори и повече отколкото са му нужни, за да има едно нормално пребиваване. А социалните работници в домовете едва ли вземат достатъчно... И се получава един интересен факт. Хората един вид умират, защото служителите не са задоволени, няма достатъчно медикаменти за болните или просто не съществува понятие като дарение. Правят се еднократни дарения, за да се покаже, че УЖ заможните бизнесмени им пукало за хората. Дреме им на патката, търсят само публични изяви да покажат, че изпраните пари не са само за да си бършат гъза с тях.

Това са няколко от иначе големите проблеми в нашата държавица. Малка, проста и спокойна, не пречи на никой, освен на нас самите. Задушавайки ни с проблемите, които още навремето е трябвало да бъдат оправени, а сега един по един излизат на показ, с които ние си правим изводите, че сме заринати с проблеми, заради които търпим този дяволски ярем и гледаме да изтеглим страната ни към едно по-добро бъдеще.