БЕЗСМЪРТЕН  НА  27   

"Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави."

Христо Ботев

в. "Знаме" 22, 13 юли 1875 г.

          Свободата над всичко. Свободата вътре в тебе. Само ако я носиш в себе си можеш да поставиш Свободата на други хора преди децата си, преди любимата си, преди живота си. А той я притежава. Затова постига безсмъртие едва на  двадесет и седем години.

          " ... и любовта към нея сичко може да прави ."

          Но нима е възможна  любов към свободата без истина? Любовта към свободата и истината поведе сина на бедния даскал Ботю от Калофер по пътя към безсмъртието. От любовта към свободата са родени безсмъртните му стихове. От любов към истината след тях тръгна към своята Голгота. Защото саможертвата му не е случайна. Той съзнателно и възторжено полага живота си в жертва на свободата и истината. За да остане завинаги изправен като титан на оня балкански връх, подпрял с високото си чело небето над България.

          Истината. Какво е човекът без нея? Без нея човекък не е Човек. Какво е поетът без нея? Без нея поетът не е Поет. Поет с голяма буква. Като Ботев. Като връх. Като светец.

          Понякога се питам дали стиховете му биха били това, което са, ако авторът им не беше доказал с живота си, че всяка дума в тях е истина? Ако той не беше оставил костите си под оня Балкански връх, дали те биха звучали по същия начин?

"Дух страстен, неспособен на посредствени и половинчати чувства, той е винаги прям и казва истината в очите: не е чудно тогава, че срещу него се въоръжават всички "глупци". Тълпата не обича ония, които й говорят истината. Ботев, наопаки, живее само за нея." - пише за него  Л.Стоянов.

          Дори и днес, когато в косите ми сребреят нишки, мисля за него като за по-възрастен. И знам, че дори и 100 лета да оставя зад гърба си, пак ще се чувствам по-незряла от този младеж, който никога не е бил на повече от 27 години. Припомням си живота му, удивителен със своето ранно съзряване.

          Едва на 15 години заминава да продължи образованието си в Русия.

          Едва на 18 години учителства в бесарабското село Задунаевка и замества болния си баща в училище, където проповядва бунт срещу чорбаджии и турци.

          Едва на 18 години във вестник "Гайда" е обнародвано първото му стихотворение  "Майце си".

          Едва на 19 години напуска Калофер завинаги и започва живота си на емигрант.

          Едва на 20 години среща и живее през зимата в една запустяла воденица край Букурещ с Апостола на българската свобода - Левски. Както сам признава в свое писмо, едва намират хляб, за да се нахранят на 2-3 дни.

          Едва на 21 години губи баща си и по-късно прибира останалото в крайна бедност свое семейство при себе си в Букурещ.

          Едва на 24 години започва да издава свой сатиричен вестник "Будилник".

          На 26 години сключва граждански брак с Венета Ст. Везирева.

          На 27 години, през февруари 1876 година пише "Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите".

          И го прави  няколко месеца по-късно.

          Едва на 27 години.

          На 16 май 1876 г. оставя зад гърба си семейството си и  едномесечната си дъщеря и се качва като воевода на парахода "Радецки".

          На 17 май 1876 г.от кораба Ботев изпраща последните писма до приятелите и до жена си. На този ден при Козлодуй 205 момчета развълнувани целуват родната земя и поемат пътя към Балкана. Започва тридневната епопея  по пътя към безсмъртието.

          На 20 май (1 юни нов стил) е последният тежък бой. Привечер, след сражението под връх Камарата във Врачанския Балкан, единичен куршум пронизва Ботев в гърдите и слага край на земния му живот и началото на безсмъртието му.

          Куршумът, прекъснал живата му, не е случаен. Ботев е пътувал към него 27 години. Толкова трае земния път на този гениален българин, орисан да съзре рано,  недостигнал дори Христова възраст. Един младеж, чиято зрялост не се измерва с никоя мярка за време. Самият той е един връх, по-висок от върха, под който се разделя с младия си живот. Само 27 години са достатъчни на този млад мъж да постигне безсмъртието. С истинската си любов към Свободата. Ненадминатите му стихове са не само съвършена, но и достоверна поезия. Защото не са бутафория, зад която не стои никой, защото не са само думи, в които бликат кратки чувства, кипнали в опушена механа след чаша вино. Нито са престорена молитва пред рисуван лик на светец. Думите му са ИСТИНСКА молитва към ИСТИНСКИЯ БОГ, оня, който носи в сърцето си. Истинска молитва Той да подкрепи ръката на човека, когато робът въстане. И когато в България народът  вдига глава, Богът в сърцето му откликва на молбата и му дава силата и свободата да грабне сабята и да поведе дружина.

          Когато в средите на емиграцията е поставен въпросът за водителството на четата, двама стари воеводи отказали да я предвождат и поискали 1000 наполеона, като пенсия за семействата си, в случай че бъдат убити. Ботев се съгласил веднага с думите: "Аз ще ви стана воевода!" Без да мисли за себе си, загърбвайки мисълта за семейството си. И става воевода. И повежда 205 безстрашни български момчета на смърт. Защото те тръгват на смърт. Може би  някои от тях са вярвали, че ще извършат чудото и ще се преборят с многоглавото чудовище, може би са вярвали, че шепа смелчаци могат да наклонят везната към успеха на един бунт, вече удавен в собствената си кръв. Но едва ли това е вярвал публициста Ботев, наясно с "голямата" игра на "великите". Той е тръгнал, за да си найде гроба, осъзнавайки  необходимостта точно от своята обречена на провал битка, за да бъде спечелена войната за свободата на народа му. Насилствено спирайки австрийския кораб на българския бряг, той съзнателно е привлякъл вниманието на Европа и света към себе си, към "Българския въпрос". Тръгнал е със съзнанието, че ще стане жертва, че ще се изпълнят думите му и ще си намери гроба, както сам е пожелал в своя стих:

"...та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!"

          Нима един влюбен в свободата и истината мъж, написал тези думи, би могъл да стои отстрани, когато робът вече е въстанал? Как би живял след това? В лъжа? Друг може би. Но не и Ботев. С тези думи, той сам предсказва съдбата си и произнася "присъдата" си: смърт за свободата на народа си, смърт за безсмъртие.

          Това е Ботев - един 27 годишен живот-горене, един поет, доказал с живота и смъртта си своята истинска поезия, един гений, един недостижим връх, един свободен дух. Пред който ние можем единствено да свеждаме глави като пред божество, или да поглеждаме нагоре, към върха, за да осъзнаем несъизмеримостта на собственото си съществуване, залутано в дебрите на ежедневните дребни суети, амбиции, стремления, грижи и проблеми на битието ни. И, дай Боже, след този поглед да прозрем истинските стойности на нещата в краткия ни земен път. Защото мнозина са тези, които живеят така, като че ли са безсмъртни, но малцина са онези, които могат да изковат от смъртта си безсмъртие. И Ботев е един от тях.