Когато някой се бори за живота ти, не можеш да намериш точните думи да изразиш благодарността си, а когато това правят много хора, е още по-трудно. Дори не знам от къде да започна? От страшната диагноза ли, с която един път се справих и сега – за втори път – обръща живота ми наопаки, или от скоростта, с която се задвижват нещата и не знам какво ще се случи от тук нататък? Часовникът на живота ми върти на забавен ход и осъмвам с мисълта: „Ще ме бъде ли, няма ли да ме бъде?”… Идва отговорът. За мен се грижи някой. Не една личност, а много и не от моята родина, не от семейството ми, а непознати, от чужда страна. Хора, които никога не съм срещала, поемат грижа за живота ми. Появява се ангел в лицето на личната ми лекарка, която поема отговорност за живота ми. Доктор Абад Мартинес Мария, която с жест, с поглед, с топли думи успокоява треперещото ми сърце и казва: „Вярвай ми! Ще те спасим! Имай ни доверие! Предай на децата си, че аз ще се грижа за теб!” Сълзите ми не спират и се гушвам в чуж ...