Благодарност

Когато някой се бори за живота ти, не можеш да намериш точните думи да изразиш благодарността си, а когато това правят много хора, е още по-трудно. Дори не знам от къде да започна? От страшната диагноза ли, с която един път се справих и сега – за втори път – обръща живота ми наопаки, или от скоростта, с която се задвижват нещата и не знам какво ще се случи от тук нататък? Часовникът на живота ми върти на забавен ход и осъмвам с мисълта: „Ще ме бъде ли, няма ли да ме бъде?”… Идва отговорът. За мен се грижи някой. Не една личност, а много и не от моята родина, не от семейството ми, а непознати, от чужда страна. Хора, които никога не съм срещала, поемат грижа за живота ми. Появява се ангел в лицето на личната ми лекарка, която поема отговорност за живота ми. Доктор Абад Мартинес Мария, която с жест, с поглед, с топли думи успокоява треперещото ми сърце и казва: „Вярвай ми! Ще те спасим! Имай ни доверие! Предай на децата си, че аз ще се грижа за теб!” Сълзите ми не спират и се гушвам в чуждата топла прегръдка на този ангел и оставям собствения си живот в нейните ръце! Благодаря ви, доктор Абад Мартинес Мария за всичко, което правите за мен!

Всичко се завърта. Специалист държи ръцете ми. Погледът му обещава СПАСЕНИЕ! Доктор Блас Джон Леонардо, благодаря ви за болката, която видях в очите ви! Хирург: „Заповядайте! Как сте?” – пита, но не чака отговор. В погледа му се чете съпричастие от потвърдената вече от две инстанции диагноза. Вдигам рамене и поглеждам към табелката на бялата му престилка. Става ми топло и чак тогава си давам сметка, че младият човек отсреща ми говори на моят език, на български. Видял е името ми, преди да съм влезнала, а аз дори не съм обърнала внимание, че говоря на моя роден език. Благодаря ви, доктор Тихомир Георгиев Христов и на Вас Петер Волфганг.

Всичко е уточнено. Поема ме Онкологията. В други ръце. Много нежни, много топли и надежда, че има някакъв шанс, макар и нищожен. Започва борбата. Вземам решение, че с тези хора, с техните грижи, ще се боря. Изходът е един. БОРБА! Животът ми е в тези ръце, нежните, топлите, на онколог Татяна Ернандес. Чувствам я като моя дъщеря, дори се шегувам. Обещаваме си подаръци за 30 март, моят и нейният рожден ден. Аз на нея – нещо дребно, а тя на мен – надежда за ЖИВОТ. ХИМИОТЕРАПИЯ! Трудна, тежка, непоносима. Липсва ми семейството, децата, внуците. РОДИНАТА! Всичко. Чувствам се зле и когато смятам, че силите ме напускат, идват други ангели, от друга инстанция към болница FUNDASION JIMENES DIAS – DE LA ASOCIACION ESPAÑOLA CONTRA CANCER. Отново топлина, нежни думи, разбиране на тежката ситуация, в която съм изпаднала в чуждата страна, без работа, с най-страшната диагноза, в лицето на Мария Салвадор – координатор, на социалния асистент Милагрос (Мила) и на социалния работник Мерседес де ла Пеня.

Получавам всичко, от което се нуждая – топлина, парична помощ, за да мога да преживея този кошмар, да се чувствам пълноценна, че ще мога да посрещна нуждите си...

Не мога да не спомена хората от Ministerio de Empleo y Seguridad Social /INSS/, calle Amor Hermoso, 54, в лицето на Мария Виктория, Мария Хосе, Мари Кармен (Мамен), Соледад и всички мили хора, които ме обгрижват, с много внимание и обич, без значение, че съм от друга народност, и проявяват голямо търпение и разбиране, че аз не мога с думи да изразя моята благодарност към тях.

На тепиха сме АЗ С ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ХОРА И ОТСРЕЩА – СТРАШНАТА ДИАГНОЗА РАК. Кой ще победи, колко време ще трае борбата и още колко хора ще се включат в нея, не знам… Не знам и това дали БОГ не е надценил силите ми, но с тези хора, които влагат всичко от себе си да ме спасят, да мога да се върна в моята бедна родина България и да прегърна прекрасните си деца и внуци, трябва да издържа! Ако имам още живот, той ще ми бъде подарък от моята втора родина Испания, на която на колене благодаря за всичко, което прави за мен. Благодаря ти, Испания! Благодаря ви, мили хора!

С много любов:

Елена Нинова от България

(в-к Нова Дума, Мадрид, 5 март 2015 г.)