БРЮКСЕЛСКО ЗЕЛЕ ПО БЪЛГАРСКИ

          Тези дни България се тресе от поредния нашенски скандал. Медиите анализират, политиците се конфронтират, електоратът дискутира. И аз, като една омерзена електорална единица, ще си позволя да представя причината за моето омерзение.  Не, няма да разсъждавам за компетентността на нашия кандидат за еврокомисар. Нея ще я оценяват компетентните. Нито за грешката на управляващите. Тях ще ги оцени бъдещето. Нито ще чепкам “конфликта на интереси”, които има или няма г-жа Желева. Пиша за поредния срам, че съм българка, колкото и да ми се иска да съм горда от този факт. Срамувам се от махленския скандал, който подкладоха нашите “дами” в Брюксел.

          Поводът за него беше декларацията за конфликт на интереси, която е подписала г-жа Желева през 2007 г. Поводът, но не и причината. Причината е на доста по-ниско ниво от евросцената, на която забъркаха манджата. Причината е онази наша, родна,  национална черта да гледаме в чуждата паница. Или, както го е обобщил народа “Не е важно на мен да ми е добре, важно е на Вуте да му е зле.” Дойде време да си имаме и ние като хората евродепутатки. Дойде време някои да решат, че могат да ни се доверят и да направят българин еврокомисар. Да, ама не... Дойде време единствено да разберат защо само българския казан в ада не се налага да го пазят дяволи. Защото “случайно” точно тогава внезапно настъпи момента да се събуди съвестта на други наши (евро?)депутатки. Тя явно е била дълбоко заспала, откакто през 2007 г. въпросната г-жа Желева е подписала оная спорна декларация и това единствено им е попречило да алармират още тогава съответния европейски правен орган. До този сюблимен момент, когато се появи реалната опасност госпожата да “щръкне” над другите български госпожи. Две години тяхната съвест спеше спокойно и не им пречеше нито нейният конфликт, нито нейните интереси. Събуждането настъпи успоредно  с “опасността” тя да стане нещо повече от тях лично и партийно. И тогава на високо, европейско ниво възникна конфликт. Същият този конфликт на лични, вътрешни, нашенски принципи, който би забелязал всеки незапознат с народопсихологията ни европеец, ако можеше да вникне в дълбоката същност на почти всеки конфликт в българска махала, когато Вуте, недай си боже, си построи триетажна къща. Тогава европеецът би видял, че Нане запрята ръкави, но не за да си построи по-висока къща от тази на Вуте, а за да докаже на всички, че къщата на Вуте е построена с мръсни пари, че неговата съвест е будна, че той е едни добросъвестен гражданин. Конфликт със съвестта му обаче нямаше да има, ако Вутевата къща  беше двуетажна като собствената му. А Вутевица пък ще сподели с европееца на ушенце, че скъпата рокля на Наневица е купена от богатия й любовник. Пък нека Нане да се дере да вика колкото си ще, че е продал една наследствена нива, за да купи бутикова рокля на булката си. Кой ли ще му повярва! Чак тогава европеецът може би ще разбере, че миризмата на боб с брюкселско зеле, с дъх на пръдня, която се носи тези дни над Брюксел, идва от Европейската махала България.

          Пък ние... ние  сме си свикнали на миризмата и отдавна знаем, че основната причина терминът “конструктивна опозиция” да няма почва у нас, е засуканият още с майчиното им мляко от политиците от всички бои нашенски принцип, който в политиката звучи така: “Не е важно България да е добре, важно е на управляващите от оная, не нашата партия, да им е зле”.