Време за пране

  Един красив и слънчев ден в обединена Европа, време е за пране. Всички държави простират знамената си и леко нааканото си икономическо бельо на позлатените простири. Време е да се почистят петната от кризата и всичко да засияе. 

  Ето англичаните пак опъват кюлотите на кралицата като параван. Нали нищо не трябва да се вижда. 

  Ах, тези французи, обичат се даже докато перат, но как се обичат само... по френски, без задръжки. 

  А германците си стоят кротко и под команда търкат и чистят като машина... 

  А щастливото (може би американско или подменено от някой българин с китайско менте) слънце блести ли, блести и всички се усмихват, пиейки бира с вкус на развалена лимонада, на терасата. Бира с лимон, само някой болен мозък, на когото му е омръзнало да се налива с традиционния хмелен еликсир, може да го измисли... европейци !

  Само над българския простор тъжно са се скупчили грозни, тлъсти, лилавеещо черни облаци. С ехидно пресвяткване и подло духащ вятър скоро пак ще има буря. Току-що простряното избеляло знаме се люшка напред назад, изпрано с многофункционален, всепочистващ и ароматизиран прах за пране,  който, разбира се, е само за един лев, и ухае приятно на френски парфюм от евтина западноевропейска пот. Дори раздърпано, в него все още проблясва величие. То обаче се губи в мига, когато завали черният дъжд…

Ето го, идва отново със своите едри и гъсти капки. Отново засипва главите ни. Това е той, дъждът, който ние самите викаме, а после се оплакваме от него. Същият мазен и лепкав дъжд, от чийто прогнил аромат ни се повдига на всички. Той не просто вали над нас, той полепва по кожата ни и така ние го носим със себе си.

Дъжд, който вали не само над главите ни, но и в умовете ни. И този същия черен дъжд ние наричаме просто... отчаяние!

  Ето че отново няма да успеем да изперем нашите парцалки и ще продължаваме да ги носим мръсни и вонящи!