Нито можем да изплатим, нито да поправим
грешките и нищетата от Април.
Превита на рамене... съвестта се събуди,
трябва да носи тежестта на този живот.
Това е невъзможно, повярвайте ми...
да надделееш
да победиш
нашата болка за загубения дом.
Болката ще издържи на туптенето в сърцата ни
подпечатани от паметта на страх.
Там,
заобиколен от бодлива горчивина,
Чернобил озадачен ни пита:
Тъй като той ни обича
и ни прощава всичко,
защо беше изоставен завинаги?
© Сам Илиева Все права защищены