Има едно такова предаване по Reality TV. Обикновено все в малките часове го хващам и после няма мърдане до сутринта. Голямо треперене му хвърлям, ама ме кефи! Благодарение на него съм се запасила с цял куп истории за призраци, с които да изправям косата на компанията, когато пак намерим време за палатка някъде покрай язовирите.

Едно време, ако човек искаше да усети малко здравословен страх, кажи-речи единствения вариант бяха лошокачествени видеозаписи на разни филми със заглавия като „Живите мъртви”, „Гробище за домашни любимци”, евентуално „То” (Кинг беше супермодерен. Да кажеш, че не си го гледал или чел си беше като да признаеш, че не можеш да четеш.) и други подобни. Днес...

Всъщност днес нещата са доста променени. Хич не ти трябват филми на ужасите – достатъчно е да отвориш някой вестник. Точно това направих днес. Без да споменавам заглавия, ама на втора страница попадам на шокиращ увод към една статия.

„Дясната ръка на издирвания наркобос Христофорос Аманатидис – Таки, е закопчана в Кипър от Европол...”

В първия момент се пооблещих слисано, защото понякога възприемам нещата доста буквално. Викам си, ега ти! Вече почнаха и на части да ги закопчават. Сигурно е по-добре от нищо де. Днес дясната ръка, с малко повече късмет по-нататък може и лявата, живот и здраве – ще ги последва десен крак, после ляв... Докато успеем да съберем целия комплект. Важното е резултати да има за отчетите, че иначе Евросъюза пак ще ни дърпа ушите, че нищо не правим срещу озаптяването на организираната престъпност.

Малко по-нататък...

„Струва си да умреш в Сървайвър!...”

Това – по повод смъртта на Нончо Воденичаров във въпросното реалити. Казал го е не друг, ами водещият на Сървайвър – този иначе толкова симпатичен младеж Карамазов. Не знам дали идеята му е била да ме спечели за фeн на предаването, ама ако е това – съжалявам! Само ми стана още по-зловещо. Моите уважения, ама Сървайвър и подобните му са доста назад в списъка ми с основателни причини да поема към среща със Създателя. Ако трябва да избирам, ще си направя пас.

И още по-нататък...

„... Ам-гъл напада деца в Южна Америка!...”

Че даже и снимка на въпросния толкинов герой има. Ама истинска, не от филма. Някакво нещо, дето... Абе тая история трябва да влезе в някоя серия на „Creepy”. Обезателно! Има потенциал. Мен лично ако ме погне това нещо от снимката (стига правилно да съм се ориентирала откъде трябва да се гледа същата тази снимка), сигурно ще счупя всички рекорди в спринта. Дето вика моето злато, като подпаля джапанките, няма и да разбере накъде съм хванала.

Пропускам следващите няколко страници, посветени на Сашка Васева и емоциите във VIP Dance. Не че и там няма зловещи елементи, ама към тях вече съм развила резистентност.

Та инерцията ме забива право в статия с creepy-заглавие:

„Банда със сатъри измества резачите на уши”

Отначало – лек шок. После обаче вроденият ми оптимизъм надделя. Викам си, щом още не са минали на леки картечници и базуки, значи положението е горе-долу контролирано. Любопитно ми стана даже. Не е ли малко трудно да отрежеш ухо със сатър? После чак, като се зачетох, разбрах, че ушите май са били последното, в което са се целели нападателите от въпросната банда. Прогрес има явно и тук. Дума да няма!

Слава Богу, като че ли с това зловещите новини се поизчерпаха, ама не смея да отворя втори вестник днес. Мернах и нещо за зловещи шпионски истории около провалени трансфери в „Левски”, ама не посмях да се зачета, защото открай време се знае, че в нашия футбол всичко си е creepy отвсякъде.

Обаче се чудя... Няма ли кой да се сети, че на тия вестници трябва още на първа страница да им се сложи предупредителен надпис? Нещо в смисъл „Да не се чете от бременни, хора със слаби сърца и нервно болни!” Навремето Милена Милотинова заради една отрязана глава в ефир на нищо я направиха, а сега кървища хвърчат отвсякъде и никой нищо не казва вече.