Слушам си на Пеци Гюзелев една от последните му песни в която в припева се пее: „Нежна и любяща е Твоята ръка, злото претопява в мен сега, цялата вселена пее ела, Единствен си, Славен си, Мъдър си, слава, Вечен си!“. Какво лично докосване и откровение е имал Пеци излято под формата на песен. Колко ли християни имат лично откровение от Бога днес? Колко ли християни казват като Пеци в песента „Аз търся само Теб“. Колко са тези които лично отварят, живеят и хранят духа си ежедневно с Божието Слово? Колко са тези които проверяват проповедите и това което чуват от техните или други водачи на църкви и църковни общности!?.... и си мисля, защо хората сами не четат Библията и не търсят Бога, а трябва да слушат безпрекословно някой издигнати или самозвани проповедници облечени в протестантски, католически, православен или икуменически одежди. Да ги слушат няма лошо. Лошото тук е, че не изграждат лична връзка с Бога и не проверяват достоверността на това което чуват. И колко лесно само е да се заблудиш.... А заблудени виждам много. Слушам им глупостите с които са ги напомпали и в които вярват сляпо, без никакво покритие и без лични убеждения, а и от къде тези лични убеждения когато не живеят със Словото. Най-удивителната и генерална заблуда за която бях чувала до този момент през целия си християнски живот е относно спасението. И по-точно това, че чрез добри дела човек може да се спаси или заради добрите си дела едва ли не заслужава награда, титла, духовно звание.... Питам се тези уж духовни лица за какво го правят. За какво заблуждават? Или те самите са заблудени и не искат да бъдат сами в кюпа, или са умишлени играчи-перачи на пари. Спасението става по благодат, което означава, че то е незаслужено Божие благоволение. То е подарък, което от своя страна означава, че не може нито да се купи, нито да се заслужи. Лъжата в която оплитат жертвите си тези празнословци е, че спасението е по заслуги и че вършейки добрини и добри дела не само се спасяваш, но и си достоен за Божи служител. Много удобно учение за мафиотите, лъжците, мошениците, крадците и пр., нали? Които излиза, че наследяват Божието Царство като не е необходимо да имат вяра. Къде отива тогава стихът: "Защото по благодат сте спасени, чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой" Ефес. 2:8-9 ? Милостта на Бога пък съвсем нищо не означава и това което ап. Павел е казал нищо не означава също: "Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост" Тит 3:5. Защо Бог трябва да става длъжник някому? „Този, който иска да спечели Божието благоволение за спасение чрез човешки дела, иска по този начин да направи Бога свой длъжник“ Римл. 4:4. Оплитайки в заблудителни учения жертвите си те не само ги отклоняват, но и лишават от милостта Божия, възможността да избират. Вместо Бог да прощава греховете те завземат ролята на Бог и от Негово име прощават грехове и решават съдбата на хората, противно но Библията, противно на всякакво Предание, противно на Бог. "Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха" Римл. 3:20. Но явно, че и тук автора на Римляни е сбъркал. Това слово може би не е актуално днес, след като точно обратното се наблюдава, грешникът, престъпникът, отстъпникът и т.н. се оправдават именно чрез дела.

О, колко жалки са не толкова заблудените, колкото тези които заблуждават и извратено скриват истината. Човек се спасява не въз основа на собствените си дела, не за това, че съблюдава закона и не заради участие в религиозни ритуали, спасението става по благодат , а делата идват в следствие на вярата, както казва ап. Яков: „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата?“ Як. 2:14. Делата са такива които са чисти и непорочни. Не може да вършиш зли дела и в същото време добри. Не може да използваш добрите дела за прикритие на злите. Няма как успоредно да вървят двете. Добрите дела се обезсмислят когато вършиш по същото време зли. Това означава, че тези добри дела не са в следствие на вярата, а в следствие на гузна съвест и вина. Такива добри дела нямат стойност пред Бога. Пред човеците може и да имат, но Бог е Свят, Той не търпи зло и добро едновременно, Той разделя тъмнината от светлината. Той е Праведен. Човешката праведност е различна от Божията. Човек оправдава злото когато на лице е добро и когато има полза да го направи за собствена изгода. Но това не е угодно на Бога. През който и клон на християнството да погледнем: католически, протестантски или православен, няма да намерим подобно учение което да прикрива злото чрез доброто и да толерира греха.

Който вярва, той ненавижда неправдата и обича правдата, защото Бог е възлюбил правдата и е намразил неправдата, както е написано, който обича неправда, мрази душата си. Вярващия не върши никакво дело с лицемерие и наградата му е от Господа. Всичките си дела върши за Господа и като пред Господа, но не и по същото време да извършва и зли дела. Само от Бог можем да получим награда за добрите си дела, а не от човеците, и тези добри дела трябва да са нелицемерни.

Заблудите които сеят уж духовници и лидери са в това: „Няма значение, че вършиш зли дела, важни са добрите, няма значение, че извършваш зли и добри дела едновременно, ние те оправдаваме, защото сме наместници на Бога“. Колко удобно, колко оневиняващо, колко приятно е това за всички решили да поемат не по пътя на покаянието, а по пътя на сребролюбието, разрухата, лъжата и фалшивото смирение, пътя на религията, но не и на Бог.

„Горко на онези които наричат злото добро, а доброто зло;
Които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; Които турят горчиво за сладко, и сладко за горчиво!“ Исая 5:20

Защо ли одобряват злото и не стоят зад Христос и зад истината, как мислите? я 5:20

Те много добре знаят за злите и беззаконни дела, но си затварят очите и така стават подобни на извършващите ги и ще погинат заедно с тях, както и първосвещеникът Илий погинал заедно с беззаконните си синове, към които се отнасял снизходително. „Стражите му са слепи, всички нямат знание. Всички са неми кучета, които не могат да лаят. Сънуват, лежат, обичат дрямката.„ Исая 56:10Исая 56:10

Има ли днес някой който да не смесва мръсната и чистата вода, който не смесва доброто и злото в бълвоч и сива помия, който мрази неправдата? „Да не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб? Да не се ли отвращавам от онези, които се надигат против Теб?„ Псалом 139:21-22 Или всички са станали безразлични, безхаберни и незаинтригувани от това, че пред очите си могат да видят как неправдата се нарича правда, лъжата истина, престъплението геройство, кражбата добродетел и т.н. и т.н.? Има ли нормални християни? Има ли ревностни за Бог? Има ли търсещи Бог? Никой ли вече не изпитва себе си преди да яде от хляба и да пие от чашата? Всеки ли яде и пие недостойно, без да му пука че пие и яде за своето осъждане? Дали различава тялото Господне или това е без значение? 1 Кор. 11:28-30

А има ли такива със сърцето на Давид, като Пеци Гюзелев, които да кажат „Аз търся само Тебе“, с лично откровение, не приели наготово нечии поучения, проповеди, лъжеучения, заблудителни или незаблудителни слова... все тая, просто наготово. Има ли търсещи?

https://www.youtube.com/watch?v=Sxe6xpfU4HE

Ж. И.