Обикновено алармата на телефона звъни, детето я изключва и се излежава половин час. Чак след това се сеща, че може да закъснее за училище и набързо се оправя- за момичетата това означава да се гримират, а за момчетата - да сложат на косите си огромни количества гел. Бавно, много бавно се влачи към училището, с тайната надежда "даскалът да не пише отсъствие" и мислено проклина човека, измислил "мъчилището". Когато пристига, естествено, часът е започнал и, ако има късмет, няма отсъствие. Бавно се дотъртва до чина и изважда от пълната със всичко друго, освен учебници, чанта, една оръфана и надраскана тетрадка. И проблема тропа на прозореца: тук химикалка, там химикалка, няма я. След продължително суетене и викане въпросният ученик най- накрая се сдобива с това приспособление и учителят започва преподаването на новия урок. Току пред носа му прехвърчат бележки, но той се прави, че не вижда. След края на урока, с лукава усмивка посочва хората, които си предават листчета, и най-невинно ги мол ...