Обикновено алармата на телефона звъни, детето я изключва и се излежава половин час. Чак след това се сеща, че може да закъснее за училище и набързо се оправя- за момичетата това означава да се гримират, а за момчетата - да сложат на косите си огромни количества гел. Бавно, много бавно се влачи към училището, с тайната надежда "даскалът да не пише отсъствие" и мислено проклина човека, измислил "мъчилището". Когато пристига, естествено, часът е започнал и, ако има късмет, няма отсъствие. Бавно се дотъртва до чина и изважда от пълната със всичко друго, освен учебници, чанта, една оръфана и надраскана тетрадка. И проблема тропа на прозореца: тук химикалка, там химикалка, няма я. След продължително суетене и викане въпросният ученик най- накрая се сдобива с това приспособление и учителят започва преподаването на новия урок. Току пред носа му прехвърчат бележки, но той се прави, че не вижда. След края на урока, с лукава усмивка посочва хората, които си предават листчета, и най-невинно ги моли да повторят думите му. Резултатът, разбира се, е пълно мълчание, възнаградено с красива двойка в бележниците. Нашият познат, г-н (или г-ца) Закъснял, също получава "цвайка", но причината е съвсем друга. Докато преподавателят говори, ученикът си взима нужната доза сън и, когато смущават приятната му почивка с въпроси, не успява да отговори.
В междучасието, вече разсънен, се включва в рушенето и драскането по чиновете в класната стая. Малко преди да бие звънецът за влизане, г-н Закъснял излиза на двора, за да може да закъснее... отново.
И така до края на учебните занятия.
След това се запътва към къщи с няколко броя двойки - прекрасен подарък за мама и тате.
Оставя бележника на масата и отива в стаята си. Веднага сяда на компютъра, като захвърля раницата си на леглото. И става от компютъра ... в три часа през нощта. Ляга си с очи, зачервени от продължителното взиране в монитора.
А на сутринта всичко се повтаря...
© Сладурркатта All rights reserved.