Паркът Плеистоцен на Сергей Зимов не прилича на нищо, което някога сте виждали. В най-отдалеченатa североизточна част на Сибир, той и колегите му се опитват да възстановят огромна област от мочурливи земи и тайга, за да я върнат към типичната за времето отпреди 10 000 години обширна, залесена и суха степ. Текат усилия за възстановяването на тази част от Сибир до някогашното и екологично ниво от преди 10 000 години. Експериментът под името "Парк от Плейстоцена" ще се опита да превърне заблатената и богата на води тундра в зелена суха прерия, тъпкана някога от милиони гигантски животни. С огромни усилия учените връщат отново по техните обиталища растителноядни и хищници, считайки, че това ще доведе до глобална промяна в биологията и екологията на района. Промяна, максимално близка до съществувалата някога в древността.
Грандиозният опит е създададен с цел да разреши дългогодишната мистерия относно съдбата на изчезналата мегафауна от Плеистоцена и също представлява интересен опит за намаляване на ефекта на глобалното затопляне. Първата цел на парка е откриването на ролята, която огромният брой от разнообразни животински видове, някога е играл върху древната екосистема. Важен въпрос на който се търси отговор е и дали хората трябва да бъдат обвинени за изчезването на мамутите. Гигантските бозайници, роднини на днешните слонове, някога са населявали огромни територии по Американския, Европейския и Азиатския континент. Последното им убежище е било на остров в крайбрежието на Аляска, където окончателно изчезват преди около 8 000 години. Зимов, който е директор на Североизточната Научна Станция в Черский, Якутия, ръководи опитите за създаване на парка в последните десет години.
Драматичните промени стават през Плеистоценовата епоха продължила около 1,8 милиона години до преди 10 000 години, когато завършва последният ледников период. Също както и половината от останалата земна площ по това време и Сибир е бил скован във вечнозамръзнали земи, покрити с древни пасища от издържливи видове треви, иглолистна растителност и огромно количество мъхове и лишеи.
Ученият разказва:
- Пейзажът на древната северна степ е бил образуван от открити равнини и долини, покрити с изобилна тревна растителност. Там неизброими стада от мамути, палеобизони, якове, антилопи сайга, мускустни бикове, лосове, гигантски елени и космати носорози са пасели под острия поглед на древните хищници - пещерни лъвове, прерийни мечки и гигантски вълци.
Преди около 10 000 години, тази райска екосистема просто изчезва. Мочурливи земи и гори, съпътствани от увеличаваща се човешка популация, изместват сухата тундра обитавана от гореописаните видове. Планетата рязко се затопля и заедно с това за един невероятно къс отрязък от време, мегафауната изчезва. С това историята не завършва, а започва. Вече няколко десетилетия тече сериозен, на моменти остър дебат сред световната научна общност за това, кое всъщност е причинило смъртта на стотиците милиони животни в толкова исторически кратък срок.
Зимов продължава:
- В действителност е възможно, не климатичните промени да са причинили и масовото изчезване на тези толкова многообразни животински видове, и изчезването на тяхната екосистема. Много по-правдоподобно звучат катастрофални екологични промени, дължащи се на развиващата се бурно ловна техника на първобитните хора. Това вероятно е довело до вкарването на популациите на гигантските животни в критични параметри за възпроизводството им и накрая е довела до фактическото им изчезване. С това е настъпила и смъртта на екосистемата и растителните видове, поддържани до този момент от милионите тревопасни. Процесът е завършил с превръщането на плодородната тундра в безкрайна мочурлива степ. Последните проучвания в тази област сочат явно, че едновременно с разпространението на човешката популация е настъпило изчезването на голям брой от видовете слонове живели в този период.
Зимов нарича човешкия вид, "терминатор на екосистеми", разглеждайки активната роля на нашите човешки предци, в окончателната промяна настъпила в епохата на Плеистоцена. Той смята, че екосистемата на мамутите е била първата едрокалибрена жертва. Всъщност, глобалното разрушаване на средата започва, когато хората създават замеделието и започват да отглеждат животни. За лова, ученият добавя:
- Представете си, че сте член на малка група ловци, току що убили елен. Какво бихте направили ако над главите ви фучат облаци комари, а наблизо дочувате вой на вълча глутница или рев на лъвове? Ще вземете езика и черния дроб на животното и бързо ще продължите напред за да избегнете фаталния сблъсък.
В настоящия момент, паркът покрива област от 40 000 акра. Планира се заселването на бизони, тигри и накрая... мамути! До сега Зимов и екипът му с одобрението на правителството, са заселили повторно северни елени, лосове, диви коне, мускусни бикове, а съвсем наскоро и бизони. От по-дребните повторно заселени видове са зайци, мармоти и земни катерици, а хищниците в парка засега включват мечки, вълци, росомахи, рисове и лисици. Най-важната част от възстановяването на екосистемата е включвнето в нея на канадски бизони и след тяхното достатъчно нарастване като популация, следва заселването на сибирски тигри. Защо тигри ли? Защото те стоят най-близо по размери и привички до безгривия пещерен лъв населявал някога тези земи.
Какво ще последва от повторното заселване на всички тези животински видове? Процесът на пасане от хилядите глави треопасни ще ускори способностите за растеж на тревните видове. Това води след себе си позитивно уголемяване на кореновата им система, а от там и бързото усвояване на водата, разпръсната по общирната повърхност под формата на блата и мочурища. Това, посредством растежа и изпарението и от зелената площ, в райна сметка довежда до отводняване на повърхността. Отпадните продукти от многобройните животински видове пък, рязко увеличават качествата и плодородността на почвата, което от своя страна води и до бързо увеличение на многообразието на растителните видове. За пример, точно такъв процес се наблюдава в Африка, в кратера Нгоронгоро, където наличието ма милионни стада тревопасни, води до образуването на огромни по площ, вечнозелени плодородни пасища. Хищниците от своя страна ще подпомагат непрекъснато, оставането на популацията здрава и жизнеспособна.
Има още една много сериозна причина. Сибир съдържа във вечнозамръзналата си земна повърхност, наречена пермафрост, огромно количество въглероден двуокис. Водата покриваща огромни териттории, обаче подпомага след загряването си размразяването на пермафроста под нея. Разтопяването му, както вече става в много райони, ще доведе до отделянето на въглероден двуокис в огромни обеми, което на свой ред би увеличило опасно бързо земното затопляне. Създавайки подобна на плейстоцена, тревопасна среда, учените целят това да доведе до образуването на суха и студена тундра, което би спряло процеса на топене.
Как обаче ще бъдат заселени отново мамутите и косматите носорози по тези земи? В момента няколко отделни научни екипа в Русия, САЩ и Япония трескаво работят по възстановяването на първична ДНК от тези животински видове. Резултатите бавно се предвиждат напред и Зимов не крие явната си увереност в крайния успех от работата на тези екипи. Когато първите екземпляри са вече създадени, екосистемата на парка ще е достатъчно силна и готова за приемането им. Възкресяването на мамутите и други отдавна изчезнали видове бозайници е доволно сложен процес, който смятам да разгледам в друга тема. Засега нека стискаме палци и да пожелаем успех на проекта. Евентуалното му увенчаване с успех ще поправи една ужасна грешка на предците ни отпреди 10 000 години, донесла фатални последици за мегафауната на Земята __________________
© Велин Все права защищены