,,Голямото четене’’ пак в български вариант

От месеци БНТ пропагаднира своята идея за ,,Голямото четене’’ – кампания, която избира любимия роман на българските читатели от цялото световно литературно наследство. Добре, наистина благородна цел, хубава... Лично аз бях възхитена, че в нашата малка свидна държавица се предприема нещо, което не е обвързано с предизборен концерт или последните клюки около някоя светска личност. Обаче май беше по-добре да си останем на слуховете за Митко Бербатов...

На 13.11.2008 Благоевград беше посетен от автобуса-библиотека, събиращ почитатели на книгите от цяла страна. Връщайки се от училище, аз и моята приятелка решихме да проверим със собствените си очи, а и вече се бях запалила по тази, подчертавам, благородна кауза. Е, разбира се, ние сме в България, което бързо ни бе припомнено. Още на вратата бяхме посрещнати от един господин, облечен като портиер, с кисела усмивка, която определено смрази нашите. Ами така е, защо българските тийнейджъри да му създават работа?! А освен нахалството ни, не носехме и книги. Нямаше как да влезем, за да разгледаме. Мисля, че бяхме възприети като потенциални крадци. Въпреки тези недоразумения успяхме да се вмъкнем като,  естествено, оставихме раниците на земята (малко учебници имахме, случайно можехме да го допълним с книги)...

Задушевна атмосфера. Някои книги имаха послания, други- не. За някои посетители важно беше да оставят една детска книжка, купена за 1,50, за да успеят да занесат у дома си том на Чехов. И все пак, хайде да не сме банални, да помогнем! Да, да! Изобщо не правете същата грешка като мен, излиза скъпо. ,,Въоръжена’’ с две книжки, доста дебели, се върнах, дадох  ги на жената, която записваше книгите и се опитах да не си развалям настроението, виждайки ,,усмихнатия’’ господин на вратата. Избрах си два романа и аха бях излязла, гореупоменатият ме вика: ,, Госпожице, не може да си вземете две книги, върнете едната!’’. Е, добре, аз оставих две... може би трябваше да донеса цял кашон... Е, подметнах му книгата, бях толкова изненадана, че дори не видях коя връщам... и просто продължих безмълвна. Това е то, голямо четене му ,,ударих’’,  вдъхновиха ме за години наред да участвам в такова нещо. Ако сте като мен, давайте и вие - не се притеснявайте, изнесете си библиотеката, докато някои взимат два старинни тома на някои класик на цената на блокче за оцветяване. Но нали сме ученици, кой ще ни чуе... Ще ни се усмихнат кисело...