Не ви ли се струва, че забравихме да се усмихваме. Нещо повече, на веселите хора вече не се гледа с добро око. Само преди няколко дни пазарувах с един приятел в един хранителен супермаркет и познайте... Както си разглеждахме стоките и си избирахме продукти, говорехме си най-нормални неща с малко по-шеговит тон, но не за дълго.... Продавачката ни направи забележка от рода на: "Докога ще се хилите, тук сте за да пазарувате, а не да си говорите", при което останах изумен! Всъщност изумен е меко казано, досега не бяха ми правили забележка, че се усмихвам.

Доста от вас ще помислят, че сме нарушили реда в магазина - нищо подобно, просто бяхме близо до нервната консултантка и си избирахме фъстъци. Говорейки си, от време на време се шегувахме, явно това вбеси дамата, наричам я така от добро възпитание, иначе не бих я помислил за такава след случката.

Представяте ли си усмивката на някого предизвиква дразнение у друг, да не кажа отвращение. Едва ли не, ако си усмихнат, то значи си луд...или пък нарушаваш така лицемерното спокойствие на нечия дребна душа, заживяла живота на хората около себе си и от злоба и завист забравила да се усмихва.

А мисля и още нещо, подслушването на чужди разговори, още повече намесата в един такъв, не прави особено добро впечатление дори и сред нас, "младите европейци". Представете си - тази жена работи с клиенти, които разбира се, очакват от нея поне дружелюбно отношение при обслужването. Май проблемът стана сериозен, дали пък мениджъра на магазина не подбира "качествения" персонал по определени критерии или той самият е същия намусен човечец и му се иска подчинените му да бъдат себеподобни. И докога така...? В цял свят основно задължение на продавач-консултантите е да се усмихват на клиентите, а тук колкото по-начумерен и сърдит си - по-добре! Явно така лесно и бързо се вписваш в обстановка около себе си. Защото, виждате ли, усмивката може да бъде и вредна, дори да създаде редица проблеми.

А всички от екраните, от страниците на вестниците призовават да се усмихваме, да бъдем слънчеви и добри. Е, хубаво, обаче как, като това понякога вместо за добро се оказва за зло.

Каква е тази народопсихология българска, само аз ли искам да бъда усмихнат...., не знам? А вие?