29 янв. 2011 г., 11:53

И плаче ми душата (откъс) 

  Журналистика » Другие
2499 0 2
2 мин за четене
Паля последна цигара, пия последно кафе... Изживявайки всеки един миг пълноценно и докрай, се връщам в спомените, покрити с прах.
Пепел, пръст, паяжини, прах...
Тъга - огромна, водопад от сълзи. "Здравей Тъга! Пак ли си дошла? За кой ли път? Влез! Седни!... "
***
И аз лежа във гроб студен,
целуваш мраморни букви
вместо мен.
Името ми - мрамор,
словата ми - окови,
душата ми - огън,
тялото ми - лед.
*** ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??