Паля последна цигара, пия последно кафе... Изживявайки всеки един миг пълноценно и докрай, се връщам в спомените, покрити с прах.

Пепел, пръст, паяжини, прах...

Тъга - огромна, водопад от сълзи. "Здравей Тъга! Пак ли си дошла? За кой ли път? Влез! Седни!... "

                                            ***

И аз лежа във гроб студен,

целуваш мраморни букви

вместо мен.

Името ми - мрамор,

словата ми - окови,

душата ми - огън,

тялото ми - лед.

                                       ***

пръст, пепел, прах...

"Пръст - при пръстта,

пепел - при пепелта,

прах - при прахта."

Нали така започва молитвата Божия? Дано Той изкупи греховете ми! Моля се за прошка, изкупление... Само Той може да ми я даде, само Той опрощава греховете на нас, грешните. Нека изкупи греховете ми! Разкаяние! Разкайвам се! И в Ада да отида аз, моля се за опрощение! 

"Боже, който си на небесата, да се свети твоето име. Нека бъде Волята ти. Както на небето, така и на земята..." 

"О, Господи! Пречисти душата ми грешна. Дай ми прошка! О, Господи!"

                                   ***

В ледена земя

аз лежа,

душата ми в мрака витае сама.

Таз' стая, като гроб студена,

лежа аз на пода изморена.

Дим отровен вдишвам

и последна доза взимам.

Кръв във вените си нямам,

отрова тече там.

Бял таван, като плащеница,

загробена в стаята съм аз.

                               ***

Болката е ужасяващо голяма

страх изплува там.

И опрощение няма.

     ..................

                               Даниела Ангелова