Не, любезни читателю, за предателство няма да говорим. Това пусто предателство поне хиляда пъти досега е било човъркано без успех и смисъл. Бил ли е предаден, кой го е предал, защо го е предал, къде го е предал, кога го е предал, как го е предал?... Целувай кръста и казвай: Ти ли предаде Апостола??? Море от мастило изтече. И за какво? За нищо. Ни-що! Нито разбрахме как е заловен Левски, нито успокоихме гузните си съвести.
Повтарям: предателство няма да споменаваме. Доста. Байгън. Не е важно то. Даже няма никакво значение. Поне за мен. Друг е въпросът, който съм си задавал хиляди пъти с болка и горест: Възможно ли е опитният конспиратор Левски, професионалният революционер, умният, ловкият, разумният Левски да бъде заловен буквално по бели гащи? Защото според Никола Цвятков е точно така. Не ми се иска, но се налага да цитирам думите му:
„Никола видял тогава 4-5 стражари, които водеха един гологлав човек, разпасан, с паднали гащи, вързан с ръцете отзад, цял облян в кръв.”
Никога не съм преставал да мисля, питам сега и вас, как е допуснал Дякона да изпадне в такова положение? Защо, за Бога не е оставил някого на пост, да пази пред това прокълнато ханче? Трима души са били, можели са да се сменят през час. И Левски е щял да бъде предупреден навреме, за да бяга или да се бие. Даже не е било нужно да стоят навън на студа през цялото време, нищо не е пречило да влизат за малко на топло и пак да излизат. Защо никой не е пазил? Защо?
Защо???
Може би защото никой не ги е учил на военни дела, както казва и Захари Стоянов за батачани: „при всичките им военни хитрости (на башибозуците, б.м., АА) да лягат по очите си, да се разпределят на различни отделения, които изкуства нашите и на съня не били виждали...”?
Ами не. В Първата и Втората легия Левски е получил военна подготовка, учил е уставите, учил е как се стои на пост и сам е стоял. Много пъти. Знаел е Левски какво е караул и как се носи.
Но може би просто не е считал, че караулът е нещо важно и не е редил стражи, докато вършил народните си святи дела? Правил го е. Често. Да не кажа винаги. Аз не познавам чак толкова изтънко литературата, но само един бегъл поглед е достатъчен да намерим колкото искате доказателства. Нека дадем думата на Киро Тулешков:
„Разумява се, че аз извърших всичко, което той (Левски, б.м. А.А) ми предложи, но като го запитах защо не се кълна и аз с другите, а отделно, той каза, че той ми възлага една длъжност, която иска да положа най-напред клетва, че тогава другите. Длъжността, която ми била определена от него била, да пазя около дома на Каравелова, да не би румънската полиция да попадне ненадейно и да се направи някоя пакост на събралите се.”
Друго свидетелство, оставено ни от самия Никола Цвятков:
„Той (Никола, б.м. А.А.) отишъл с кон през село Дръстене до кръстопътя на севлиевското шосе (старото) е видял Хр. Луканов и десетина момчета, които играели уж на топчета, но всъщност наблюдавали дали пътят е чист.”
И ако това не е достатъчно, моля ви, погледнете тефтерчето на Левски, където сам той пише:
„Посрещна ме стража – един наш другар. „Добре дошъл – рече – Лъвский, наш байрактар.”
И като е писал така, че е виждал и знаел какво е пост и стража, а пък ние го мислим за пълен будала, дето просто си е легнал да спи и се е оставил да го хванат по бели гащи, какво е това? Не е ли предателство? Не е ли безумие? Не е ли детинщина? Хора, нас ни лъжат! Омайват ни да вярваме, че Левски е глупак. А той не е. Ала така говорят и така пишат. А ние вярваме.
Но хайде, оставете писано и говорено, помислете сами – защо въобще Апостола е взел със себе си двайсетинагодишния Николчо, ако не за същата длъжност като Христо Луканов – да гледа дали пътят е чист, да бъде очите и ушите на Левски? Не го е взел като водач, защото пътят от Ловеч до Къкрина Дякона е познавал чудесно, а по-нататък към Севлиево по тайни пътеки щял да ги води Христо Латинеца. Не е Николчо някакъв страшен харамия и хайдутин, накичен с пищови. Не е и някой от близките му съратници като Христо Иванов-Големия или Матей Миткалото, с които да обсъжда важни комитетски дела. Трябвало е просто да гледа дали пътят е чист. В пряк и преносен смисъл. Но нас ни учат на друго. Че си лежат комитите в топлата соба. Хъркат, а в това време заптиетата обграждат ханчето. Както дълбокомислено пише една авторка: ”Противно на някои предположения, че е имало дежурен, това съвсем не е така.”. Трябва да е имало, логично е да е имало, всеки би предположил, че е имало, но не е имало. Странно, нали?
Но как и откъде, любезни читателю, ти и аз ЗНАЕМ, че не е имало стража? Ами знаем от.... Николчо. Този, същият Николчо, който бихме очаквали да стои на пост. Защото почти всичко, което сме чували за залавянето на Левски, идва точно от разказите на Цвятков. Разказва Николчо, разказва, разказва... А ние му вярваме. Бре! Дали заслужава чак такова доверие? Не е ли възможно да е икономисал истината, нещо да е преиначил, нещо да е поизлъгал? Ето ви въпрос. Такъв един рошав, срамен, неудобен. Има ли как да му отговорим? Може и да има. Нека се позанимаем с часовника например, знаете ли ли нещо по-точно и по-математическо от него?
VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT
ВСИЧКИ (ЧАСОВЕ) НАРАНЯВАТ, ПОСЛЕДНИЯТ УБИВА
През 1901 г. Никола Цвятков разказва на д-р П. Стоянов следното за фаталната нощ: След като селяните си излезли от ханчето, в него останали Левски, Николчо и ханджията Христо Латинеца. Легнали си към три-три и половина по турски, което отговаря на девет-девет и половина вечерта. Николчо сънувал лош сън, събудил се и започнал да буди и Левски да тръгват. Погледнали часовника, а било 6 часа по турски, което е 12 часа (полунощ) по европейски. Левски казал, че било рано и пак заспал. Николчо обаче не можал, запалил печката и седнал да яде и пие, докато чакал да дойде време за тръгване.
Тук искам да отворя скоба и да посоча, че Цвятков по собствените му думи е бил буден, докато турците са обграждали ханчето. И нищо подозрително не е чул. Всичко си било мирно и тихо. Кучета очевидно също не е имало. Ни около ханчето, ни в близкото село Къкрина. Това село вероятно е единственото място в Българско, където бюлюк заптиета могат спокойно бродят посред нощ без куче да ги залае.
Та, чакал Николчо да стане време за тръгване и след два часа събудил Левски и Латинеца. Този път и те станали и започнали да се готвят за път. Левски излязъл навън по нужда в яхъра, а Христо отишъл да „стори хабер на комшиите-роднини” какво да кажат на баща му, ако дойде да го потърси в хана. В колко часа е било това Николко не казва, пък ми се струва важно, но ние и сами можем да сметнем. След като се е събудил в 6 по турски и после е чакал 2 часа да дойде времето за тръгване, значи това всичкото се случва в 8 часа по турски или в 2 часа след полунощ.
Между другото, трябва да кажа, че „комшиите-роднини” на Латинеца са доста по-добри хора от мен. Представям си как на някой мой роднина му хрумва да дойде у дома в два часа през нощта, за да ми стори хабер какво да кажа на баща му, ако го потърси. Доста зле би си изпатил. Но в онова евангелско време хората просто били миролюбиви, гостолюбиви и ранобудни, малко са спали и очевидно си е съвсем в реда на нещата да прескочиш до комшиите в два часа посред нощ.
И така, стигнахме до там, че часът е 8 по турски, Левски е излязъл по нужда, а Латинеца е отишъл до комшиите и е казал на Николчо да заключи вратата след него. Нека сега видим какви показания дава впоследствие заловеният вече Левски. Цитирам съдебния протокол:
„Той ме заведе в кръчмата на Христа от Ловеч, когото не бях виждал отдавна. Нея вечер ние останахме там. Към десет часа сутринта, когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка...”
Разбира се, пред съда Левски е лъгал и мазал до степен на наглост, за да запази себе си и организацията, но специално за часа, в който е заловен мисля, че можем да му се доверим. Той нищо не печели, ако излъже, пък и турците много добре са знаели кога точно са го хванали и ще е глупаво и смешно да се опитва да ги заблуждава. Следователно Васил Левски е заловен около 10 часа по турски, което е около 4 часа по европейски. Но чакайте, Николчо твърди, че са станали в 8 часа по турски, а според Левски той е хванат в 10 часа по турски. Каква е тази разлика от цели два часа между ставането и залавянето? Какво са правили през това време, къде са се мотали, защо не са тръгнали по-рано? Казва ли истината Николчо за това в колко часа е събудил Левски? Не, не я казва. Лъже. Волно или неволно, с умисъл или без умисъл, но лъже. Той е съвсем скаран с представата за време или се прави на такъв. Пред съда дава показания, че Латинеца е излязъл от хана „призори”, докато пък пред Димитър Пъшков твърди, че това е станало „по първи петли”. Какво е разбирал Николчо под „първи петли” аз не зная, доколкото съм запознат, това е някъде времето около полунощ, но за „призори” през декември месец съм категоричен, че не е преди 4 часа сутринта, а дори и по-късно. И след всичката тая времева бъркотия, сътворена, подчертавам, само и изцяло от Цвятков, остават въпроси, на които никога няма да узнаем отговорите: В колко часа е искал да тръгне Левски от Къкрина? Николчо ли е имал задължението да го събуди навреме? Навреме ли го е събудил? Или го е събудил цели два часа по-късно? Заспал ли е Николчо на поста си? Или умишлено е забавил напускането на Къкрина? Това ли е причината Левски да бъде заловен така глупаво и унизително?
Има нещо гнило. Николчо лъже. Преднамерено или от простотия, но лъже. Защо лъже? И ако лъже, не трябва ли да погледнем с нови очи на цялата му приказка за залавянето на Левски? От самото му начало, от момента на срещата им при изхода на Ловеч...
„ПАЗИ МОСТ”
Левски напуска Ловеч в късния следобяд, предшестван от Христо Луканов и други момчета, които се оглеждат за турски засади. Преспал е предишната нощ в дома на Никола и Мария Сиркови. Тук намираме случай да поговорим и за тази странна сънливост на Дякона. „Девет годин скита се без сън, без покой”, казва поета. Но изглежда, че тъкмо когато е в най-голяма опасност, когато трябва да бъде най-бодър, най-нащрек, най-внимателен, Левски прекарва по-голямата част от времето си в...спане.
Мария Сиркова: „Заранта се пооспа. Като станахме, отговяхме.[...] Обядвахме. Левски си полегна и поспа около два сахата.”
Никола Цвятков: „... Николчо се събудил. Щом се събудил, почнал да буди Левски да тръгнат.... Левски казал, че било рано и си легнали и двамата.”
Тази неудържима нужда от сън, наред с безумното му поведение през последния му свободен ден, за което ще говорим нататък, според мен означава, че Левски просто се е разболял. Логично е. Зима, студ, може да се е простудил, да е вдигнал тепмература. Да не забравяме и раната му от лошо направена операция в Сърбия, която така и никога не заздравяла. Пък, клет, няма кой да се погрижи за него, няма къде да си почине, гонен навсякъде, гонен и търсен...
Срещнали се Дякона и Николчо около 4 часа следобяд и поели заедно към Къкрина. Първият пеш, вторият на кон. След около час стигнали до така наречения „Пази мост” и там тъкмо се случила знаменитата, прочута и препрочута среща със заптието. Николчо много държи на нея. Друго кое разказал, кое забравил, но това никога не пропуска, макар и в толкова различни варианти, че чак се обърква човек:
Пред съда: „По пътя на един час от Ловеч, аз стигнах до моста „Пази мост”. Дяконът идваше през пътеката отсреща ми; оттатък идеше едно заптие. „Кой е тоя човек” ме запита. „Не зная”, казах аз. Сетне заптието попита него, какво са разговаряли – не зная. Аз отминах.”
Пред Димитър Пъшков: „Като наближили „Пази мост” Никола съгледал отдалеч един стражар на кон и обадил на Левски. Левски се отбил към лозята. Към чешмата се срещнали със стражаря, който запитал Никола къде отива и кой е другаря му. Никола казал, че не го познавал. Сега го стигнал на пътя.
Заптието попитало Левски кой е и закъде отива. Левски казал: „Отивам на лозето си, аз съм от Ловеч, да видя колко боклук са докарали кираджиите.”
Пред д-р Стоянов: „До моста „Пази мост” Никола видял отдалеч един стражар на кон и обадил на Левски; Левски се отбил настрана от пътя; към чешмата срещнаха се със стражаря, който попита Никола къде отива и го попита същото и за другаря. Никола казал, че не го познавал; заптието попитал Левски кой е и накъде отива; Левски отговорил: „отивам на лозето си да броя колко кола боклук са стоварили.”; и прибави „аз тебе те познавам, ти не ма ли познаваш? Аз съм от Ловеч”.
Самият Левски нищо не е споменал пред съда за среща със заптие, нито пък има в протоколите нещо за разпит на това заптие. Не се знае да са го викали на очна ставка да каже срещал ли е арестуваните, какво ги е питал, какво са му отговорили и най-важното – заедно ли са били или не.
За турците тая среща е била маловажна, но при нас с времето тя е придобивала все по-голямо значение за всякакви историци и още по-всякакви любители на сензации, които са я обсъждали, описвали, обкрачвали от всички възможни страни с бясно настървение. За едни е просто случка, а за други – фатален шанс и основна причина за залавянето. Освен това самата история е, така да се каже, доизяснена, донатъкмена, доизмислена, за да придобие накрая съвсем завършен приказен вид, досущ като в турски сериал. Оказва се, че този стражар на кон не е бил сам, двама били и не се мотали просто ей-така по пътя от нямане какво да вършат, ами патрулирали с едничката цел точно Левски да дирят. Знаят се имената им – единият е Оджоолу Асан, а другият – Хасан Али чауш. Даже е изнамерен и съхранен за поколенията коментарът на Хасан Али чауш по отношение на това, което Левски му бил казал на „Пази мостг”: „Днес българите имат байрам и празнуват, а този човек ни баламосва, че отива на лозето си и то по мръкнало”.
С тези думи, реални или измислени, аз съм напълно съгласен. Ще ходи да гледа боклука по лозята? Сам? По мръкнало? На Коледа? И то пък в турски дрехи? Хайде де! Да не говорим за абсолютно безумната реплика „Аз те познавам, ти не ме ли познаваш?”. Чудя се какво би станало, ако заптието отговори: „Не, не те познавам, кой си, що си, къде живееш?”... Такава невероятна глупост Левски ще каже само и единствено ако е горял с 40 градуса температура. Болен. Трескав. Не на себе си. „Нормалният” Левски би отвърнал по съвсем различен начин. И мисля, че знам как точно.
Близо е до ума, че преди да тръгне от Ловеч, Левски си е подготвил легенда за в случай, че срещне турската полиция и то легенда убедителна, а не като тая за боклука. Не е трудно да се досетим каква е била, защото в подобни случаи Левски има изпитан modus operandi, който много пъти му е помагал в годините на нелегалност. Когато го срещали заптиетата и го питали кой е, откъде е, той обикновено се представял за търговец от друг град и този начин на действие винаги му е помагал да се измъкне. Странно би било да не го използва точно тогава, когато имал най-голяма нужда от сигурност.
Другото, което при всички случаи би направил опитен конспиратор като Левски, е предварително да каже на своите сподвижници – Николчо и Латинеца – за кой и какъв ще се представя, та да знаят при нужда и зъл случай. И ако надникнем в протоколите на съда, точно това ще намерим – тримата поотделно дават едни и същи показания за самоличността на Дякона:
Левски: „Христо държеше преди край Ловеч кръчма. Мене той ме познаваше като търновец”.
Цвятков: „...той само каза: „Търновец съм, отивам в Търново... Той ми каза само: „Името ми е Петко, търновец съм”.
Ханджията: „Попитах го и той (Никола, б.м., А.А) ми каза бил Петко търновецът, срещнал го из пътя.”
Както виждате – всички поддържат една и съща версия, съвсем разумна и убедителна. Че от Ловеч за Къкрина Левски се е представял за Петко, търговец от Търново. И ако наистина го е срещнал Хасан Али чауш, Дякона точно това би му казал, а нямаше да разправя разни басни за лозя и боклук, нито „аз те познавам, ти не ме ли познаваш”, а още пък по-малко съвършената лудост, която срещаме в спомените на Христо Иванов: „Васил Левски не познаваш ли? Аз те познавам” (?!?).
Що се отнася до Николчо, то той най-вероятно наистина не е чул какво точно са си говорили Левски и заптието, както сам казва пред съда: „Сетне заптието попита него, какво са разговаряли – не зная. Аз отминах”. Съвсем естествено - трябва да създават впечатление, че не са заедно и затова се е дръпнал колкото може по-настрана от Апостола. Пък и да е чул нещо, хубаво е да се запитаме доколко добре този двайсетинагодишен момък знае турски, че да разбере за какво си говорят. А и да е знаел езика перфектно, дали в състоянието, в което е бил - изправен пред полицаите, уплашен яко заец - е могъл да схване и запомни думите на Левски? Вие бихте ли на негово място? Аз, признавам си, не.
Някой ще възрази, че ако Левски не е се е представял за собственик на лозе, нямаше да се отклони от пътя, за да тръгне през лозята. Защо ще се вре в лозята, ако не е казал на заптието, че натам отива? Може би тъкмо до този извод е достигнал и Николчо, и това го е накарало да измисли цялата тази наивна история с Левски и колите боклук. На това, приятели мои, ще отговорим, че Левски от самото начало е решил да върви не по пътя, а на кестреме през лозята. Нека си припомним какво казва Николчо:
„Навечеряха се и решиха да си легнат, за да станат рано и преди съмнало да заминат за Търново. Христо Латинеца щеше да ги придружи, за да им каже пътя през пътеки, за да избягват шосето, по което постоянно сновали стражари.”
Значи Левски планира да пътува за Търново през Севлиево по пътеки, защото по пътя е опасно, но от Ловеч, където е още по-опасно, мисли най-спокойто си върви по шосето? Наистина??? Друго – ако по пътя ще иде на Къкрина, защо да не е на кон като Николчо? Така е много по-бързо, а и стражари да го срещнат, по-лесно ще им избяга. Няма ли коне в Ловеч? Има, но Левски още от самото начало си е решил да върви пеш не по пътя, а през лозята, които лозя е познавал като петте си пръста. В ловешките лозя са се провеждали много комитетски събрания като онова например, за което се говори в прочутата турска телеграма:
„… заповядайте на поп Кръстьо да съобщи на господството как са устроили бунтовническо събрание в лозята на доносчика...”
Пак в лозята се е оттеглил Левски след злощастното убийство на слугата на Денчо Халача. Дори и пред съда той казва:
„... прекарах малко време в Ловеч из колибите в лозята по една-две вечери, защото в тия колиби нямаше никой”.
Точно защото Левски е познавал добре лозята, той е тръгнал сам през тях, а е оставил Николчо да пътува по пътя с коня и да пренесе архивата, зашита в самара. От там насетне обаче, пътеките към Севлиево Левски не е познавал и затова е щял да вземе за водач Христо Латинеца. Действията на Апостола винаги са логични, разумни и премислени. И този път са били такива. За съжаление, ние учим друго. И вярваме. На нас ни разправят една ужасна, малоумна историйка, в която Левски броди като собнамбул из лозята, за да брои несъществуващи коли боклук, а пък турските стражари се дивят де ли е се е юрнал този побъркан из къра по мръкнало, когато българите имат байрам...
КЪКРИНА
Бихте помислили, че стигне ли най-после до ханчето, този странен Левски, описван ни от Цвятков, най-после ще се позапре да върши глупости с реплики от сорта на „Аз те познавам, ти не ме ли познваш?”. Обаче (според Николчо) Дякона хем не се е укротил, хем някак е заразил с безумие не само своите сподвижници, ами дори и преследващите го турци, както ще видим по-нататък.
По това време ханчето било затворено, но предишният ден Христо Цонев бил изпратен да го отвори, за да починат там нашите пътници преди да продължат за Търново. Нека повторим: мисията била скрита, тиха, потайна. Не като да се организира новогодишен банкет. Но Латинеца, точно като съвременен ресторантьор, решил, че ден година храни и когато Левски пристигнал на мястото, където да се укрие за през нощта, заварил го шумно и претъпкано. Не знаем как е реагирал Апостола на тази тарапана, но изглежда бързо се примирил, даже сигурно е разказвал вицове или правил фокуси с карти, защото станал център на вниманието. Един от селяните попитал Христо: „Кой е тоз (за Левски) човек?”.
Сега, на такъв въпрос Латинеца би могъл да отговори по хиляда различни начина. Моят фаворит е съвсем простичкото: „Не знам, не го познавам”. Може и като пред турския съд: „Никола ми каза, че е Петко, търновец”. Или пък да се направи на разсеян и нищо да не отговори. За Бога, дори и репликата „Това е Левски, не го ли познаваш, ха-ха-ха!” пак щеше да е по-добра от това, което последвало. Вярвате или не, Латинеца представил Дякона, ни повече, ни по-малко, като: „Христо, дядо Иванов син, Крачула (на Петко Касапина брат)”. Тоест, според ханджията, Левски трябвало да бъде не друг, а... близкият му съратник Христо Иванов – Големия, началникът на тайната му полиция. Защо на Латинеца му е щукнало така да го представи, Николчо не казва, нито пък някой го е питал. При тези думи селянинът, който на всичкото отгоре бил и кръщелник на истинския Христо Иванов, според сполучливия израз на Росен Янков, бил „леко смаян”. Влязъл той в одаята и попитал Левски: „Ти ли си бре, Христо?” И после: „Променил си се и не можах да те позная, нали си ми кръщавал деца?” Тук Левски се сетил за кого го вземат и отговорил: „Аслъ се измених, като съм ходил толкова години по Сърбия”. Този отговор Янков определя като „хладнокръвен”. За мен той е наивен до глупост.
Представете си някой да ви каже, че кръстникът ви е в съседната стая и когато отидете там, намерите съвсем различен човек и останете “леко смаян”, този да изтъкне: „аслъ се измених, като съм ходил толкова години по Сърбия”, все едно Сърбия е някъде сред горещите пясъци на Сахара или в дивите ледени полета отвъд Полярния кръг. И представете си още, че след “хладнокръвната” реплика, кръстникът ви набързо офейка от стаята с думите „Утре ще се видим”. Какво ще помислите за него? Ето това Николчо иска да мислим всички ние за Левски. Истинският Апостол в подобна ситуация би подходил по съвсем различен начин. Например би казал: „Аслъ се измених, като съм ходил толкова време по Френско, по Кайро и Александрия”, където Христо Големия наистина е бил. И после би започнал да разказва на селянина истински или измислени чудесии за Египет, за Суецкия канал, за Марсилия и така ще го омае, че онзи, който едва ли е напускал някога своето село, съвсем да забрави, че „Христо, дядо Иванов син” нещо малко се е изменил. Ето какво живият Левски би направил – хладнокръвният Левски, съобразителният, конспираторът. Или пък нещо друго - още по-умно, още по-изобретателно, по-добре измислено. Но не и това, което Николчо ни разказва. Не и просто да измънка „Утре ще се видим” и да зареже „леко смаяния” си „кръщелник”...
„АЧЪ КАПУ БЕ ХАНДЖИ”
Ето – прегазихме през всичките Николчови глупости и стигаме до там, откъдето започнахме. Селяните си тръгват и в ханчето остават тримата – Дякона, Никола Цвятков и ханджията Христо Цонев. Лягат си и най-безгрижно заспиват, очевидно чувствайки се в пълна безопасност. Представете си само картината – тиха нощ, свята нощ, спи добър, спи и лош, спи светът в звазден кош, истинска Коледна идилия... Тъкмо в този момент историята, разказвана ни от Николчо, рязко се променя и от простонароден фарс се превръща в класическа драма, сякаш излязла под перото на Плутарх или Светоний. Работата е там, че Николчо сънувал тежък сън и като се събудил с лоши предчувствия, започнал да дърпа Левски, за да тръгват вече. Обаче Дякона, точно като Цезар, не обръща внимание на гибелните полибчи, решава, че е рано още, обръща се на другата си страна и заспива отново. Стана вече дума за неговата сънливост. Пък Николчо зарязал спането, запалил печката и седнал да яде и пие. Да яде кокоше месо и вино да пие, уточнява Стефан Каракостов. Силно се надявам това да не е истината, а грешка или недоразумение. Не веднъж и два пъти Левски е говорил на своите хора срещу алкохола и пиянството. Ето думите му:
„Затова именно препоръчвам, бачо Иване, на моите последователи да не употребяват никакви спиртни питиета – защото пиянството е най-големия враг на човечеството... При това, то е такъв порок, който зле се отразява и на великата тайна в святото ни дело”.
И ако при това отношение на Дякона към алкохола, един хлапак, голобрад още, се е осмелил да пие вино в негово присъствие час-два преди да тръгнат на път опасен и несигурен, ако е истина, това е беда, велика и пагубна. То би означавало, че Николчо няма никакво уважение към Водача на революционната организация и над всичко, което нашият херой казва и прави, надвисват тежки и страшни съмнения. Дано, надявам се, вярвам, дано Никола Цвятков не е пил вино през онази нощ в Къкринското ханче...
Дали в осем по турски, дали в десет, дали по първи петли, или призори, все по някое време Левски най-после станал и започнали да се готвят за път. Латинеца отишъл до съседите, като Николчо ни дава две причини за излизането му – първата, за да вземе кон за Левски, другата – да стори хабер на роднините какво да кажат на баща му, ако го потърси. Точно в този момент, когато Цонев е излязъл, обърнете внимание, точно тогава са пристигнали турците, в никакъв случай по-рано! Ако по-рано биха дошли заптиетата, те нямаше да оставят Христо свободно да излезе и да тръгне по комшиите. Пък и той така ли би стоял, да не е малоумен? Ще вдигне тревога – все пак стражарите не са нинджи – ако не друго, следите поне в снега личат ясно. Щеше да се усъмни със сигурност, дори и в такова село като Къкрина, където кучета няма или те са най-кротките и нелаещи четриноги, раждали се някога... И така, Христо тъкмо е излязал и хоп – заптиетата обградили ханчето...
В това време Левски се върнал от ходенето по нужда и започнал да се запасва. Учудвате ли се, че в този момент, когато е най-уязвим, ни по-рано, ни по-късно, точно тогава по вратата на ханчето силно се ударило и някой извикал „Ачъ капу бе ханджи” (отвори вратата, ханджио)???
Тук държа да цитирам точно думите.
Николчо пред Димитър Пъшков:
„Тогава Никола се връща при Левски и му казал: „Заградени сме от много стражари и познах по гласа вчерашния стражар, който ни срещна на шосето.”
Николчо пред Христо Иванов-Големия:
„И така като познах заптието, което срещнахме в пътя, че е негов гласа, върнах се назад без да се обадя и казах на Васил Левски: „Байо, този, който вика на вратата е същия, който ни срещна на „Пази мост”... И той ме попита: „Добре познаваш ли го, че е същия?” И в същото време те в големи викове искаха да счупят вратата, за да влязат вътре.”
Николчо пред д-р Стоянов:
„Никола позна този глас: той бил стражаря, който ги бил срещнал вчера на шосето; и се върна при Левски и му каза: „заградени сме, има много стражари” и му обади от де ги позна.”
Николчо пред д-р Стоянов (друг вариант):
„Николчо познал гласа на заптиетата, които срещнали на шосето през деня. Върнал се при Левски и му казал: „Заградени сме, има много жандари”(по глъчката им познал)”
Въобще няма да обсъждаме дали Левски сам не е чул фаталния вик „Отвори вратата, ханджио” и сам не е познал дали това е гласът на заптието, което срещнали на „Пази мост”, или нещо е оглушал, та се е наложило Николчо да го уверява, че е точно този същия. Наистина не си струва да се хващаме за дреболии, нека просто приемем, че Левски не чува добре. Аз обаче искам да попитам как така Николчо от едното тропане по вратата и „Отвори, ханджио” разбра, че „са заградени от много стражари”? Колко е съобразителен този Николчо! Да се чуди човек как въобще е допуснал да заловят Левски при тази негова проницателност! Според Христо Иванов и Стефан Каракостов Николчо, видите ли, бил познал, че са обградени „по глъчката”. Но каква глъчка, Боже мили?!.. Нали не очаквате да повярваме, че заптиетата около ханчето са мучали в хор като подплашени говеда?? Моля ви, недейте така, това не са башибозуци или талибани, а редовни полицейски сили. Професионални и обучени. Що за идея – тропа началникът по вратата и всичките му подчинени вкупом започват да подскачат и да се бият по гърдите „в големи викове” като орангутани, та да може Николчо да съобрази, че „заградени сме, има много жандари”? Наистина ли очаквате да повярваме на това???
Но хубаво, нека е така, заптиетата подскачат и по глъчката им Николчо познал, че са заградени. Какво прави Левски? Ако наистина са обградени, най-умното е да се отърве от всичко злепоставящо го и да се прави на невинен пътник, ни лук ял, ни лук мирисал. Все пак, дори и онзи тропащият да е същият стражар от „Пази пост”, не са сигурни, че точно за Левски е дошъл. А и за Левски да е, не е толкова лесно да го разпознаят. Да не са му ударили дамга? Може да ги заблуди, неведнъж го е правил. Ако пък реши да се бие – и така може – отваря вратата, стреля право в гърдите на тези, които тропат, лее кръв, защото знае, че турците се паникьосват, когато водачите им са убити. Може и така!
Но не.
Левски прави нещо съвсем различно. Въпреки, че Николчо ясно му казал, че са заградени и има много стражари, Левски решава да излезе отзад през яхъра, като „мислил, че там няма никого”. Но как ще мисли такова нещо, нали Цвятков му е казал, че са заградени?!? Все пак Къкринското ханче не е град Тива, който има седем врати. Че ако турците не са блокирали задната врата, що за „заграждане” е това?? Ала според Николчо Левски „мислил”, че отзад няма никого.
Та Дякона се препасал на две, на три, взел револвера си и този на Христо и с тях в ръцете казал на Никола да му отвори малката врата за през яхъра. Очевидно, защото ръцете му били заети с револверите и не могъл да си отвори сам. Левски излязъл на двора, видял, че няма стражари, упътил се към двора през яхъра и отишъл къде вратичката на Денчо. Без да отвори вратичката, за да не скърца, Левски поискал да прескочи плета, но гащите му се закачили в него и той паднал на земята.
Моля ви, прочетете това още веднъж. И трети път го прочетете, не заради мен, а заради Апостола. Защото всяко нещо си има граници и когато се блъснем в толкова много глупости, все някога трябва стига да кажем! Стига наистина! То бива измислици, ама пък чак толкова!... Първо, с двата револвера в ръцете си Левски не може да отвори малката врата през яхъра, но тези същите револвери не му пречат да прескача плетове. Второ – прескочил бил, за да „не скърца вратичката”. Но какво може да скърца в една врата на плет?? Тя няма железни панти, които да скърцат! Даже и този бутафорен плет, който сега е в Къкринското ханче, и той няма панти, и той не скърца. А и замислете се, читатели и слушатели, роде български, нима всеки от вас не е виждал селски плет и врата в него. Е, скърца ли като я отворите?... Но най-важното е друго – запитайте се дали Левски въобще е бил физически в състояние да прескача плетове? Да, скачал е той като лъв, само че това е било по времето на Първата българска легия. Преди 11 години. Помислете за тази негова калпава операция и рана, която никога не заздравяла. Помислете дали човек с отворена рана на корема би решил да прескача плетове, за да не скърцат вратичките.
Прескачал-непрескачал, съвсем естествено заптиетата го виждат, те не са идиоти и чакат в засада на задната врата, просто защото няма откъде другаде да излезе. Стрелят по него, стреля и той, боричкат се, освен раната от куршум Апостола получава и дълбоко порязване с нож, лявото му ухо увисва, наполовината отрязано. Натискат го в снега, целия окървавен, вързват го. Трагическа и горестна е минутата!!!
И докато алената и гореща кръв на Апостола багри белия сняг - насред трагедията - както обикновено се случва, вътре в ханчето се разиграва истински фарс. Кой знае защо Николчо вади от дисагите вещите на Левски и ги хвърля на миндера. После ляга и се прави на заспал. Вероятно даже и похърква. А турците, най-възпитано и културно продължават да чукат по вратата с настояване да им бъде отворено. Можете да вярвате, можете и да не вярвате, но това е положението: Отзад се гърми, води се истинска битка, заловен е човек, който яростно се съпротивлява, а отпред заптиетата какво правят? Те не трошат обикновената паянтова порта на паянтов хан. Те даже не чупят и прозорчето, не гърмят с пушките през него, че онзи, който нахално се прави вътре на заспал, да се събуди. Нищо подобно. Просто си тропат. Струва ви се невероятно? А Николчо точно това разказва на Димитър Пъшков:
„ В това време Николчо бил в стаята, а вън всичко утихнало. Той помислил, че Левски избягал и се успокоил. Прибрал всичките неща на Левски и ги натрупал на леглото, гдето спал Левски. Стражарите почнали да блъскат вратата да им се отвори. Никола се престорил, че спи.”
Накрая все пак на турците им писнало, (вероятно ги заболяли кокълчетата на пръстите, с които тропали) и започнали да викат „за балтия, да счупят вратата”. И тъкмо в този най-напрегнат момент за всеобща радост се появил Христо Цонев, който „идва до прозорчето, хлопа и извиква Никола, последният се обадил и отворил вратата”. Тоест, Латинеца сам-самичък постигнал това, което цяла сюрия турци не успели. Неслучайно е казано, че блага дума железни порти отваря. Фарс, истински фарс, няма по-добра дума, фарс, в който се очаква ние да вярваме....
И така стигнахме пак там, откъдето започнахме.
„Никола видял тогава 4-5 стражари, които водеха един гологлав човек, разпасан, с паднали гащи, вързан с ръцете отзад, цял облян в кръв.”
Но сега ще продължим и по-нататък, като все следваме разказа на Цвятков:
„Никола от първом не го познал, като го изправили до стената, човека унесен в някое мъченическо увлечение и възхитение, извика „прощавайте братя и ти мило отечество, за тебе аз отивам” (...) По гласа Никола вече го позна (...) и като му дигал гащите, направил му знак да мълчи и Левски млъкна.”
Само си представете картината – вчерашен лапешняр „направил знак да мълчи” на вожда на българската революция, на Апостола на българската свобода и той.... млъкнал!?!
Наистина, Росен Янков хубаво пише, че огнестрелна рана близо близо до мозъка, каквато е получил Левски, би причинила „обърканост, дискоординация на движенията, краткотрайна загуба на съзнание и краткотрайна ретроградна амнезия” и това би могло да обясни някак такива нелепи слова, които Левски уж бил рецитирал на заловилите го турци – „прощавайте братя и ти, мило отечество”, само че ако Дякона наистина е бил „объркан и дискоординиран”, не мисля, че в такова състояние той би видял и осъзнал, че Никола му „направил знак да мълчи”, че пък на всичкото отгоре пък би и „млъкнал”. Много по-близо до ума е друго – Левски никога не е и помислял дори да декламира пред турците „прощавайте братя...”, а много години след тези събития Николчо е поискал да украси разказа си с красиви и драматични думи, които уж Левски е изрекъл при залавянето, но понеже е обикновен човек като мене и вас, а не поет от величината на Ботев и Вазов, репликите, които е сложил в устата на Дякона, звучат точно толкова нелепо и абсурдно като от „объркан и дискоординиран” човек. Хайде де, помислете, нима наистина си представяте, че окървавеният Левски с падналите гащи, изправен от турците до стената, сам би се издал като конспиратор и революционер с „прощавайте, братя, и ти, мило Отечество, за тебе аз отивам”??? Точно той??? Ако наистина ви се струва възможно, то значи според вас Левски е много повече от „объркан”. Кажете направо, че просто е изгубил ума си... Но какво пък – досега преглътнахме толкова много абсурдни неща, които според Николчо Дякона бил казал и направил през последния си свободен ден, едно повече или по-малко нищо няма да промени. Върнете се назад и отново минете през всичкото от „Пази мост” до това „прощавайте, братя”... Аз ще го кажа, а вие ме прокълнете, ако така ще се почувствате по-добре – това е поведение на безумен човек. На човек без капчица разум.
Да.
Ако всичко това е вярно.
А дали е вярно?
Има един въпрос, който много бих искал да задам на Николчо и се учудвам, че никой от другарите на Левски не му го е задал, и се учудвам, че никой от историците досега не се е запитал. Много простичък въпрос....
Откъде ти, Николчо, знаеш как точно е заловен Дякона? Откъде знаеш за гащите, за вратичката, за скърцането? Нали си му хвърлил вещите на миндера и после си се правил на заспал, откъде знаеш за плета и тия пусти закачили се гащи???
Ще каже някой, Левски му е разказал по-късно, когато двамата са били затворени и са споделяли теглилата си. Може. И така може, но само ако сте съгласни да мислите османските полицаи за пълни дебили. Е, аз не съм съгласен. Най-малкото, защото онези демонстрират впечатляващ професионализъм и буквално за броени дни разкриват обира на хазната, извършен от Димитър Общи. Първото и най-важно правило на всяка полиция е, когато заловите заподозрени, да не им позволявате да си говорят и да се разбират какви показания ще дават. Особено пък когато сред тях е баш комитата. Е, може и да успеят да си кажат нещо, но бързо, за кратко, тайно. Тук бих искал да цитирам един много поучителен разказ на Димитър Пъшков:
„Бошнак Юсеин всяка сутрин ме пущаше от затвора... беше още рано и съгледах Марин Поплуканов, че отива с Реджеб чауш към нужника.... С Реджеб чауш бях познат отблизо, защото имаше да ми дължи. Като стигнахме до нужника, успях да му пусна в ръката един наполеон. Той се спря до вратата на нужника и си запуши цигара... Казах на Марина: „Предадени сме, горчива чаша нам се бъдна да изпием, пази се да не изпаднем в малодушие. За нас не остава друго освен да държим, че не знаем нищо. Там е нашето спасение. Уставът гласи, че който издаде го чака смъртно наказание. Исус Христос, който претърпя докрай, биде спасен. Всички мъки ще търпим само за да запазим Ловеч и последователите. Идеята няма да пропадне.” Заклехме се и двамата, че няма да изкажеме нищо. Целунахме се и се разделихме.”
Ето толкова могат да си кажат двама арестувани. В нужника. И то, ако „познават отблизо” Реджеб чауш и „му пуснат в ръката един наполеон”. При Левски и Николчо не е по-различно, даже е още по-строго. Със сигурност са успели да разменят по някоя дума, но последното нещо, което Апостола би направил, е да разправя как са му се закачили гащите на плета. Имало е толкова много по-важни неща за обсъждане! И ето – личи си, че не са имали достатъчно време и възможности за разговор. Защото пред съда Левски прави голяма грешка – той признава, че познавал Христо Латинеца, макар и да не го е виждал отдавна, докато самият Христо до последно твърди, че никога не е виждал Левски. Значи те двамата не са могли да се разберат за нещо толкова елементарно какво да говорят пред съда – дали се познават, или не, а пък на Николчо Дякона обяснявал надълго и нашироко как прескачал плета, как му се закачили гащите, как се борил със заптиетата. И трябва да вярваме на това? Не, любезни читателю! Николчо лъже! Измисля си! Искат от него да разказва и той разказва ли, разказва, разказва... А ние вярваме. Че как? Нали е единственият свидетел? Той ако не знае как е заловен Левски, тогава кой?
Всъщност има кой. Има един, дето много добре знае как се е случило всичко. Самият Левски. Какво казва той за залавянето му?
„Към десет часа сутринта, когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана; после започнах да бягам, обаче държащият ме не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата аз паднах там.”
Вече споменах, пред съда Левски лъже без никакви задръжки, лъже до премаляване, но само за неща, за които има смисъл да лъже. Признава например, че е от Карлово и че баща му се казва Иван, но лъже на колко е години. В този ред на мисли, Дякона няма каквато и да било причина да си измисля как е бил заловен, защото турците много добре го знаят, нали те самите са го заловили... Ако излъже, просто ще му се присмеят и ще извикат онзи, който го е заловил, на очна ставка. Но не го правят. Значи те самите вярват на Левски, а ние можем да му вярваме малко повече, отколкото на Николчо. Обърнете внимание на един детайл например. Цвятков твърди: „Левски... взел револвера и оня на Христо и с двата револвера в ръцете заповядал на Николчо да отвори малките врати за през яхъра...”. Докато пък Левски самият казва: „Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека...” Тоест, в момента, в който е бил атакуван, револверите не са били в ръцете му, както ни убеждава Николчо. И се е сблъскал със заптието не след прескачане на плета и закачане на гащи, а веднага след като е излязал от ханчето.
Мисля, че написах достатъчно. Има нещо гнило. Нещо не е така, както ни учат от години. Николчо казва, че се готвили да тръгнат в осем часа по турски. Левски твърди, че е заловен цели два часа по-късно. Според Николчо Дякона си е закачил гащите на плет, той самият свидетелства, че заптието го чакало пред вратата и никакво закачане на гащи не е имало. И докога така?
Вместо да трупаме китки на 19-ти февруари, да закачаме портрети по стените и да си татуираме Левски по циците, не е ли по-добре да спрем за малко и да помислим. Щеше ли Той да легне да спи в онова ханче, без да остави някого на пост? Това всъщност е разделителната линия. Ако според вас стража не е имало, значи Левски е обикновен глупак и няма какво повече да обсъждаме. Ако обаче някой е пазил, как е допуснал този някой турците незабелязано да обградят ханчето? Без куче да лавне, без пушка да пукне. Че така може ли? Що за стража е това?
И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус каза: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. Те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз?
А Той им каза: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.
Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син бива предаден! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.
Не, любезни читателю, за предателство няма да говорим. Даже няма да споменаваме думата. Че е страшно.
Целувай кръста и казвай. ТИ ли предаде Апостола????
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд, С., 1952
Васил Левски, Свята и чиста република, Писма и документи, С., 1971
Златарева, Г., Васил Левски, заблуди и истини, С., 2011
Каракостов, С., Васил Левски в спомените на съвременниците си, С., 1940, фототипно издание, С., 2014
Съградено от народната памет, История на Къкринското ханче – първият музей за Васил Левски, Ловеч, 2017
Янков, Р., Предателите на Левски и безсмъртието на поп Кръстьо, С., 2014
© Анани Ананиев Все права защищены