Понеже ми е адски неприятно, когато се засягат важни неща само веднъж годишно и то по празник някакъв, мисля, че е време да засегна темата колко точно струва непоисканата прошка и не е ли това от най-трудните неща, които човек може да даде. Да превъзмогнеш себе си, болката си и унижението, в следствие от постъпките на даден човек и от обгорената си същност и рухнало доверие да се преродиш извисен.
Проблемът е там, че често когато хората ни разочароват, те не обръщат внимание. Лежерното и безотговорното им поведение е още по-неприятно. Сякаш това, че са ти подарили огромен букет с горчиви емоции, грижи и болка е в реда на нещата.
Ами, не.
Докато те продължават напред с пълна газ, някой там се чуди къде е сбъркал. Обвинява себе си, превърта спомените си, изпитва вина и огорчение. Минало е много време докато осъзнае, че може би грешката не е в него и трябва да си даде покой. Обаче, покоят не е нещо, което може просто да настъпи.
Трябва да простиш.
И когато никой не те е помолил, никой не ...