Аристотел, пристъпвайки към написването на своята теология, казва, че "Всички хора по природа се стремят към знанието, и доказателство за това е тяхната любов към новите впечатления". Аз пък, пристъпвайки към философията на Платон, по-скоро бих казал, че всички хора се стремят към философията на Платон и жаждат да черпят благо от неговият източник, бързат да се опиянят от неговата влага и да се преизпълнят с Платоновата боговдъхновеност. Четири пъти в четири диалога Платон говори боговдъхновено: прървият път в "Тимей", където обвзет от божествено вдъхновение, сякаш произнася думите на Твореца към небесните сили за тяхното устройство; второто е в "Държавата", където обвзет от Музите, той ги представя като, определящи съществуването на, създадената от тях, държава, като там казва, че "Всичко, което възниква, неизбежно трябва да умре."; третото е във "Федър", където Сократ философства за Ероса, обвзет от нимфите; четвъртото е във "Фаетет", където той, вдъхновен от философията, представя ф ...