Предадохме го. И днес още предаваме. Всеки ден. Отново и отново. Духът му скита неотмъстен. Българите ги е страх и срам да попитат. И не бива. Защото може да научат истината. А тя е страшна. Нека си остане миналото затлачено и прокълнато. Нека лъжем сами себе си и нека вярваме на лъжите. Така е по-лесно. Нали Ботьов вече го няма? И не може сметка да ни дири. Няма как да попита: „Кой ме уби?”
Бил жив, лежал и пъшкал, потънал в кърви. На Балкана. И самодиви имало...
Дано ги забравят децата тия самодиви! Забранете ги със закон, ако се налага! Да няма и хайдушки песни! Да изчезне войводата! А пък от поета и помен да не остане! Жив никому не е дотрябвал. Даже и мъртвото му тяло ни пречи. Не мислете за Ботьов и не го обичайте. За да не страдате като мен. Аз дълго се рових из книгите и четох за геройство, и за чест, и за мъжество, и за доблест. И всичко кънтеше в разгорещения ми ум като камбана, та накрая не можех да търпя повече и оставих книгите. Отидох самичък на лобното му място. А там ви ...