В гъста мъгла над международното летище на Тайван, Чианг Кай-шег се приближава голям пътнически самолет.  Airbus A300-600R  със 198 пътници на борда се подготвя за кацане. Височината на подхода му е опасно голяма. Въздушният контрол нарежда на пилота да откаже приземяването, да направи кръг и да опита отново. Самолетът се издига твърде рязко под ъгъл около 42 градуса, запъва се от наклона и пропада. Удря повърхността от височина 60 метра вляво от пистата със скорост 234 мили в час. Забива се, пресичайки през центаралната сграда на близкото летище, след което се плъзва към застроената област наблизо, където се смазва в домове и произодствени постройки. Експлоадира в огромно кълбо от огън. Единствената, неразнесена на фрагменти част по земята, остава опашката му. Всичките 196 души на борда са изпарени или изгорени при експлозията. Седемте жертви на повърхността увеличават сметката на загиналите до 203-ма. Тъжната дата е 16 февруари 1998 г. Няма самолет в света, който да издържи този удар. Или пък има? Такава ли е наистина?

Замисляли ли сте се някога колко добри са всъщност самолетите, на които днес летим? Discovery и National Geographic не спират изличването на поредиците си, посветени на фатални самолетни инциденти. Защото самолетните инциденти са почти на 100% фатални. А повече от 80% от тях се случват при излитане или при кацане. Самолетите са произведени да летят, но когато двигателите им откажат, те демонстрират способности за планиране, не по-високи от тези на изпуснат от кран бетонен блок. Защо е така? Защото са създадени да получават подемна сила само от крилата си и ако скоростта им падне под критичната, разбирай повреда в двигателите, то те престават да летят и просто падат. Здравината на корпусите им, изработени от свръх леки материали и сплави, е меко казано недостатъчна за да спаси живота на пътниците, гласували доверието си на въздухоплавателните машини. На компаниите, които ги създават. А би ли могло да бъде иначе? Имало ли е и има ли по-добър вариант? Ако е имало такъв, то той видял ли е някога бял свят или просто е бил потулен?

Предполагам, че на повечето от хората четящи горните редове името на Винсънт Бурнели нищо не им говори. При това не случайно, след всички опити на американските производители на въздухоплавателна техника да бъде изтрито от списъка с откриватели. Защо ли? Въпрос на пари. Откритието му би предизвикало технологичен бум и вероятно би променило дизайна на съвременните самолети по начин, крайно неизгоден за въпросните компании. И би предизвикало много неудобни въпроси. Въпроси за конспирация от четиридесетте години на века, на съвестта на която лежат жертвите на огромна част от всички самолетни катастрофи. Защото ако не беше тази конспирация днешните самолети щяха да са много пъти по-добри.

Но кой всъщност е Винсънт Бурнели? Отговорът на този въпрос е само частица от най-интересната и най премълчаваната истина в ранната история на американската авиация. Историята на брилянтният авиосъздател с революционно мислене, автор на теория, не по-малко значима за човечеството от теорията за произхода на видовете на Чарлз Дарвин. Винсънт Бурнели. Роден на 22 ноември 1895 в Темпъл, Тексас. Той е създателят на съвършено различен дизайн за самолет, наречен “летящо тяло” в далечната 1920 г., дълго преди който и да е друг да се е сетил и да е започнал разработки по въпросната концепция. Нещо повече – до 1930 година създава сериозен брой самолети по революционния си дизайн, някои от които са в състояние да летят дори и днес. Той пръв предрича нарастващата опасност следствие от високите скорости при излитане и приземяване, удвоени от огромните маси на самолета и запасите му с гориво. Това го навежда на мисълта, че трябва да започне опити за създаване на далеч по-безопасен и по-сигурен вид самолет.

Като инженер, Бурнели вярвал, че всички части на самолета трябва да се съдадени така, че да помагат и поддържат процеса на летене във всяка от фазите му, което съвсем не може да се твърди за съвременните самолети. Основната идея, стояща зад проекта “летящо тяло” на Бурнели е, че фюзелажа (тялото на самолета), може да допринесе най-малко 50% от подемната сила на самолета, ако е оформено плоско и широко като надлъжно разположено крило. Именно тази особена форма на фюзелажа придава всичките му сериозни достойнства пред добре познатите на всички съвременни самолети, притежаващи тела с форма на пура. Особено по отношение на сигурността и поведението им по време на полет. Поради допълнителната подемна сила самолетът може да оперира с по-малки двигатели, по-малък товар гориво, а от там и повече капацитет за превозване на по-големи товари. Нещо повече - оставащия резерв от подемен капацитет може да бъде запълнен с по-масивно тяло, многократно по-устойчиво на самолетни катастрофи. Фюзелажът е стабилно изработен от единствен елемент, а не от множество сектори, покрити с алуминиеви листове и сглобени след това един към друг, както е при съвременните самолети. По този начин неговото тяло не може да бъде отслабено в критични точки каквито са вратите и прозорците на самолета, както и връзките по обшивката му. Особено интересна характеристика при самолетите на Бурнели е тази, че резервоарите се намират в крайни отсеци по тялото и крилата, изключително усилени конструктивно, далеч и напълно отделени от достъп към отделенията за пътници. Това допринася за изключителна степен на безопасност на пътниците в евентуален случай на пожар при самолетен инцидент. Забележете – говорим за технологични решения отпреди повече от 80 години!

Скоро след създаването на първата машина по негов проект, теорията му била проверена на практика в нелепа катастрофа при изпитанията на самолета. Дело на инженерна грешка от поддържащият екип, инцидентът станал при излитане с първия самолет на Бурнели UB-14 в Ню Джърси с около 135 мили в час на 13 януари 1935г. Невероятните характеристики по отношение на сигурността на самолета били изпитани от тест пилот, катастрофирал заедно с инженерен екип на борда. Самолетът се забил в повърхността от около 200 метра, поради вертикално изправяне на задкрилниците. Дясното крило абсорбирало част от силата на удара и в резултат от сътресението самолета се преобърнал през глава. Вместо да се разпилее по земята, както бихте очаквали при удар с такава сила, тялото останало непокътнато и не бил констатиран никакъв теч от резервоарите с гориво на крилата. При разследването на инцидента, пилотът заявява:

-         Устойчивостта на едноелементното тяло спаси мен и екипа от инженери на

борда и дори пасажерския отсек да бе пълен с пътници,  при положение, че всички са закопчали коланите си, никой не би пострадал. Това е необичаен пример за това каква сигурност при катастрофи дава самолет, конструиран по дизайна “летящо тяло”!

До 1941г Бурнели печели три държавни конкурса за създаване на големи пътнически самолети. Проектът му вече носил името Air Corps planes. Особено забележителни в CBY-3 са възможностите му. Може да носи повече от тон полезен товар в повече от най-близкия му конкурент по това време, а за да излети са му нужни по-малко от 200 метра. Генерал Хап Арнолд е стенографиран, казвайки следното:

-          По мое мнение е жизненоважно, в интерес на националната сигурност, това откритие да бъде оторизирано.

Лишено от логика обаче е решението на Рузвелт, който документирано променя разрешението си за зелена улица на проекта. Това става след като открива, че зад финансовата поддръжка на разработката на Бурнели, стои не друг, а Артър Пю -  финансовият поддръжник на най-големия му опонент в политическата битка за президентския пост – Уендъл Уилки. В резултат, Военния Департамент класифицира проекта на Бенели като “недостатъчно проучен”, маркира го като "Top Secret" и го погребва в архивите си, където и остава до днес. Дали проектът е скрит поради отмъщение или е с цел да не бъде разработван от друг?

 Още по-невероятно звучи и фактологичното продължение на историята. Възмутен, пред обществеността Бурнели обявява, че срещу него е създадена конспирация на различни нива, че Боинг и Смитсън си взаимодействат, за да унищожат проекта му. Това става докато в същото време NASA твърди, че техния учен д-р Егърс е започнал проекта за летящо тяло през 1947 г. И това нелепо твърдение на фона на  историческата истина за това кой е авторът на откритието, който 20 години преди това е създал и успешно изпитал въпросния самолетен дизайн. В действителност NASA изпитва дизайна на Бурнели във въздушни тунели в средата на 40-те и след установяването на невероятната му ефективност го приписва на един от своите изобретатели. Нещо повече, Музеят по Въздухоплаване в Нова Англия отказва да възстанови оригиналния  CBY-3 от 1947 година, както и до ден днешен отказва да го продаде, като по този начин съзнателно се стреми да държи “Проекта Бурнели” в забвение. Самият Винсънт Бурнели почива, без да получи заслужено признание за изобретението си на 21 юни 1964 г в Лонг Айлънд, Ню Йорк.

Всъщност той наистина е бил социално умъртвен (поставен в пълно затъмнение), а проектите и самолетите му просто са били иззети. Разбира се, от военните. Нищо ново. Цивилната авиация не е толкова важна. Пасажерите са застраховани, многомилионните печалби - гарантирани. В случай на самолетна катастрофа, големите компании няма как да загубят. Военното надмощие, особено в авиацията, обаче е безкомпромисно. И затова добрезабравените проекти на Бурнели, сега са развити и може да видите приложението им под формата на свръхмодерните и уви, секретни бойни самолети. Машини от "ново" поколение...

Oткритията на Бурнели са изпреварили времето си в годините, по които са направени. Чалмърс Гудлин, водещ експерт и пилот-изпитател по това време, казва:      - Когато бях тийнейджър, Бурнели бе най-известното име в списанията за авиация и дори във вестниците. Неговите самолети бяха провъзгласени и приложени за изучаване в университетите. Това бе направо невероятно. Когато обаче войната започна... бум! Той изчезна, сякаш беше мъртъв. Военните не купиха нито един от неговите проекти.

Дали наистина никой не разработва идеите на Бурнели? Наскоро на всеослушание бе обявено съществуването на проекта “Аврора”. Става дума за свръх секретен американски самолет, летящ на голяма височина с ново поколение “пулсов” двигател и изработен по технологията “летящо тяло”. Името на проекта се свързва с небезизвестната Зона 51. Питам се още колко ли революционни открития са били потулени с военни цели. Открития, които в крайна сметка не просто биха направили живота ни по-лесен, а биха спасили живот. Хиляди животи. Животите на десетките хиляди, загинали при самолетни катастрофи.