При смърт на френски крал някой от присъстващите е бързал да произнесе следните думи : 
                       "Le roi est mort, le roi domicilie! "
                   "Кралят е мъртъв, да живее кралят!"
           De jure   от днес имаме нов Президент  и горният израз трябва да се приеме просто като   алегория,  чийто смисъл е :  

                     Кралете умират, Президентите се сменят !   

           Но днес очакванията са това да не е  само  формален  акт на   "смяна на стопанина" на Президентството, а  надежда за  КОРЕННА ПОДМЯНА на наложения от 10 години до днес ЙЕЗУИТСКИ стереотип на "президентстване ". Години, през които почти всичко се случи не заради, а въпреки действията, или бездействието на Първанов. 
          Необременен от партийно минало, или роднинство с  бивши  "величия",  изградил се като личност благодарение само на собствените си сили,  професионални възможности и воля,

             Росен Плевнелиев  е четвъртият по ред, но първият български Президент - технократ, а не лидер на партия или политик.
          Обвиняван с нескрито озлобление и необясним сарказъм в  какво ли не от всякакъв вид и произход субекти и от  кохорта   "обективни масмедии", той показа, че е над простащината, царуваща в политическия и граждански живот в България.       
               Облечен само в "собствените си дрехи", без "имиджа" на дисидент Желю Желев, сладкодумен адвокат   Петър Стоянов или псевдосоциален  социалист Георги Първанов.
          Първият просто "здравите сили" за момента  го "назначиха", а той се самозалъгваше "по дисидентски", че нещо зависи от него. Наивен, с полуградски манталитет и абсолютно неподготвен за тежката и отговорна за тогавашната политическа ситуация длъжност на Президент на държава. През 1990 г. той просто бе "подбран" за председател (президент) на мястото на подалия оставка Петър Младенов  с  вицепрезидент  генерал Атанас Семерджиев  - герой в унищожаването на досиета и "покриване" на престъпници. По време на редовния му мандат от 1992 до 1997 г.  Желев просто философски си дисидентстваше. Както влезе, така и излезе от Президентството - "незабелижимо". 
          Вторият беше избран просто защото държавата беше в разруха и "исторически" имаше нужда от някаква промяна. Но той прекалено много говореше сладкодумно и хитрееше, докато не  го изпързаляха най-левашки на изборите през 2001 г. Най-голямата глупост беше депутатстването му след това  в Народното събрание  - прецедент в световен мащаб. Все пак не може да се отрекат заслугите му. По време на мандата на Петър Стоянов България подава официално молба за членство в НАТО , а той  игра важна роля в разрешаването на Косовската криза, като не даде въздушно пространство на Русия и подкрепи Алианса. България започва активни преговори за присъединяване към Европейския съюз, които са ключови за последващото приемане на страната в съюза. Добре че на негово  място тогава  не  бяха  Желев или Първанов !
          Третият безочливо и страхливо започна с лъжа още в началото. Говореше точно когато нямаше нужда да говори, като  или  не казваше нищо съществено,  или много хитро  даваше "становища и мнения" след вече отминали  събития. В същото време мълчеше  "социално" през всичките  10  години  за всичко, за което трябваше не само да говори, а и да действа. Шарл дьо Гол има една много интересна мисъл, която  характеризира невероятно точно "стилът Първанов" :
"Политиците до такава степен не вярват на собствените си думи, че се изумяват, когато други ги разберат буквално." 
В свободното си време  извън екскурзиите "на изток" и неуспешния "десант" на Южния полюс (като резултат от които останаха само разходите),  подписваше тайно заробващи България  "шлемове" по разни шантани, обричайки я на "братска зависимост"! Прие със зле прикрито "отвращение" акта за влизането на България в НАТО и подписа с фалшив патос Договора за присъединяване на България към ЕС.  Непроменил нищо в мирогледа си през годините след изборите за Президент,  имА наглостта да обиди и принизи  българския народ, приписвайки  му собственото си "хладилниково" мислене.  Самият той  ще  остане в "хладилника" на  историята  с прикачен  пред името му  агентурен псевдоним  "Гоце"   и с  неистовия  си  мерак  днес, а и в бъдеще,  да бъде  "архитект на коалиции". 
         Първанов  ще  запомним и с наглото  му "чистосърдечно" признание, което най-спокойно направи в предаването   на  bTV "Нека говорят с Росен Петров": "Президентството не носи власт, а силно влияние и аз се стремях да използвам това влияние".  И той много рационално съумя да го  използва и  КАДРУВАШЕ  където, както и колкото  МУ  трябваше   през десетте години!  Влияние, което като метастази се  е разпростряло  във всички области на управлението и живота, и чрез което очевАдно си подготвяше "светло политическо бъдеще", докато  много умело играеше ролята на  "надпартиен Президент".  Метастази, които оставя "в наследство" на новия Президент.
           Остави му в наследство и сиромахомилското си творение "Българската Коледа", с  което много умело манипулираше милосърдието на хората  и нагло го използваше като индулгенция.  С две думи - съвършен йезуит!    
           Новият Президент беше избран не само заради харизмата  на  Бойко Борисов, но  и защото се различаваше  от другите кандидати,  показвайки  един нов, европейски  стил  на  позитивизъм и откритост  не само  в работата и живота си, но и в отношението си към всичко, което го заобикаля и засяга живота на обикновените  хора.  Противно на "класическите" за България просташки и ретроградни език, похвати и методи, не само на "конкурентите" му в предизборната "битка", а  в цялостния  политически  живот  у  нас  и  до  днес.
          Видимо  има още да  се  учи на някои тънкости  в не дотам чистите политически игрички, но съм уверен, че   поне не притежава  нито един от   "добродетелите " на предшествениците си и ще запази името си чисто до края на мандата.
          Убеден съм,  че   си  е подбрал силен екип от  добри  и  млади експерти във всички области. Защото го чака огромна и тежка  работа за бъдещето на България в изпълнение на категорично изречените си обещанията .
           Очаквам  още от първите дни да покаже, че за да си истински Президент не са необходими селски "Боянски ливади"
http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=958&elementID=1193§ionID=5
    На "пресконференцията" президентът  Желю Желев, с обяснима  политическа инфантилност, "философски" критикува  правителството на България  с тогавашен министър-председател Филип Димитров  за това, че е обявило война на всички и за всичко. Малко по-късно то пада от власт.
            Очаквам  ширещите се  до сега  наглост,  далавери,  конфронтация, празнословие, задкулисни    котерийни  борби,  глупави  компромати  в "секретни папки", "аполитически" АБВ-та, "голями шлемове" (razuznavane.com)  в тази висша държавна институция да останат в годините назад !  
           Очаквам Плевнелиев  да  бъде "президент с характер", както му пожела Първанов със зле прикрит сарказъм  в последната си "ТВ проява". (дано не съжалява за тази си "препоръка").  
           А като начало трябва  незабавно  да  "проветри" мухлясалата  атмосфера  в коридорите и кабинетите на  Президентството, за да  оправдае очакванията, че  ще бъде Президентът, който България и българите  до сега нямаха, но наистина заслужават!         

       На добър час  и  успех,  господин  Президент!

    Бъди истинския Президент на всички българи!

    P.S.   Написаното изразява  лично мнение и не ангажира никого. Както и не претендира за изчерпателност, тъй като не това е  целта, а е само "наброска" за сегашен размисъл и евентуални  бъдещи  постинги.