Казват, че няма любов - само качествен секс и привързване. А дали е така? Как всъщност се привързваме към човека до нас? Не трябва ли по някакъв начин той да допълва живота ни до състояние на спокойствие, самоувереност и да ни кара да се чувстваме щастливи, че обичаме? Не трябва ли да чувстваме любимия като истински любим, или това е просто преекспонирано очакване. Защо тогава винаги се надяваме, че може да намерим някой по-? Колко точно алчни сме и идва ли момент, в който си казваме „Да, това е, което ме удовлетворява напълно!“? Или целият ни живот минава в очакване на нещо, желанието, за което е непонятно дори и на нас самите. Желанието да сме най. Но защо е толкова трудно да определим човека до нас като нашето най? Защо, когато даваме всичко от себе си да направим любимия щастлив, той все още се надява на нещо повече? Не забравяме ли така истинското щастие, вглъбени в идеята, че то е някъде там навън? Защо не можем да оценим това, което имаме? А може би всичко зависи от периода от живота ни, в който се намираме. Може би сме способни да пропуснем най-хубавото нещо, което ни се е случвало, просто защото приоритетите ни в този даден момент са насочени в друга посока... А какво всъщност представляват приоритетите ни и задоволява ли ни постигането на тези приоритетни цели, които сме определили като такива? И защо тогава сме недоволни от толкова много неща? Не би ли следвало определянето на тези значими за нас неща да ни накара да се замислим защо наистина те са толкова важни в този момент и струва ли си да изгубим тези, които са наистина важни, за да си мислим, че все някога ще задоволим всичките си прищевки?
А сексът? Защо след като той играе толкова важна роля в една връзка, не винаги можем да го свържем с привързването? На какво се основава то и къде е границата между обвързването и просто споделянето на удоволствието от секса?
Кога и колко да обичаме? Можем ли да поставим граница и това ли е ключът към успешната връзка? Желанието за повече... Не е ли непълното удовлетворение също толкова захабяващо като пресищането? Каква е пропорцията и можем ли, постигайки баланса, да намерим щастието и да му се насладим изцяло?
© Христина Георгиева Все права защищены