Любовта е нещо сложно... също като направата на оригами. Дори твърде идеалистична с оглед на крайния резултат. Всеки елемент трябва да се напасне със съседния, за да се получи желания ефект. Да, никак не е лесно. Но кое истинско, и заслужаващо усилия, постижение е било лесно?!
В днешното консуматорско общество любовта е заменена от други идеали, били те материални, или не, тя остава някак на заден план. С какво е по-различно днешно време? По-скоро с липсата на ценности. Защо в миналото това чувство е било толкова почетно, та чак са се водили мащабни войни в негово име?! Защо хората са имали време да се обичат, градейки историята, опознавайки света, доказвайки теореми, откривайки аксиоми, борейки се за величие, чест и слава... а днес вече нямаме време за нищо... истинско. Превърнали сме се в роботи. Оставяме живота си просто да премине.
Наречете ме романтичка, но аз смятам, че по какъвто и път да върви, човек се нуждае от някого, с когото да застава рамо до рамо. Трябва ни някой, който да превръща дните в истинско щастие, така както алхимията превръща желязото в благороден метал...
© Деница Все права защищены