Мелодията на краля на елфите

                                         Ястребино – юли - 2010

Отново сме заедно в семинара по антропософска лечебна педагогика и  социална терапия . Радваме се като деца на нашето нестандартно общуване. Изабел Кустер (КРАЛИЦАТА НА ЕЛФИТЕ) ни напомня, че музиката е социално изкуство и може да е  свързана с театъра. Точното използване на инструментите в оркестъра изисква съобразяване с другите и изработване на колективен ритъм.  С нейната подкрепа се оказва, че всички могат да свирят на всичко. Очарована съм от звучността на терапевтичната виола. Припомням си детските години в оркестъра. Подготвяме музикалното оформление на спектакъла „Мелодията на краля на елфите”. Действието се развива в Швеция. Героят Ханс Шпилман (цигулкова реализация – Константин Адамов) има една крава и  след като я продава , получава за нея нова цигулка.  Разказвачът (неуморната ни преводачка Катя Белопитова) чете:

„Момичето плаче, а момчето подскача. И ако аз стана толкова стар, колкото камъка – надали ще заменя за крава своята цигулка. Срещнах се с елфите. Те щяха да ме разрушат. Ти, моя стара цигулке!”.

… Живял един музикант. Свирел чудесно. Всеки слушател се развеселявал. Стари и млади волно подскачали. Музикантът бил все на път. Един старец му разказал за мелодията на краля на елфите. (На Йоановден може да се срещне свитата им) Тази музика е невероятно красива. Не е безопасно да се свири музиката на елфите. За да се освободиш от тяхната магия, то поне веднъж трябва да изсвириш мелодията отзад-напред без грешка. А това е постижимо само за висшия Аз на човека…

         След потъването във вълшебния свят на приказките трябва да се „приземим” за малко. Д-р Келер и Сузане Зубер  ни раздават спринцовки, пластири и компреси. Започва практическото занимание по обгрижване на болните. Прилагаме наученото върху д-р Херц, който е понастинал след пътуването. Да не му завидите за броя на   „медицинските  сестри” в наличност? Всички са много старателни и в края на семинара той е отново в най-добрата си форма.  Лечебният педагог борави със стихове и приказки, но трябва да е информиран и за инструментариума на лекаря.  В медицинската  и лечебно-педагогическата практика няма рецепти. От специалистите се очаква да решават проблеми и уникални казуси. А как е осъществимо това? Чрез способността да развиваме чувства (емпатийно) . Следващата стъпка след вчувстването е инспирацията.

       За по-успешен контакт трябва да измисляме  история, която да разказваме на лечебно-педагогическото дете. По този начин изпълваме етерното му тяло с образи. Неслучайно в древността лекарят е бил и певец. Медея е титла. Вълшебството и ритъмът на езика отварят сърцето на детето.

Д-р Келер  поясни, че лечебната педагогика е средство за създаване на биография на тези хора. Детето, дори  и да има тежки увреждания трябва да преживее нещо важно в първите седем години от живота си. То има своята задача, също както  и останалите, особено в семейството. Умението да даваме прошка  води до висшите сфери. Съдбата на човека с увреждане е да развива предимно себе си.

Нов момент в овладяването на  знанията по антропософска медицина е храненето чрез сетивата. (това се налага, защото храната захранва само предната част на мозъка) Децата с проблеми в развитието са дистрофични (слаби). Приготвянето на храната (лечебното хранене) е дейност, в която „ неправилното” бива преодоляно. Друго средство за избавяне от „злите сили”  е музиката.

При храносмилането храната трябва да стане човешка. Смляната каша се движи ритмично в червата. Ритъмът е това „същество”, което привлича желязото. Чрез ритъма се вкарва желязото в организма. Готвенето е подготвителен процес, който предпазва от дългото храносмилане. Чрез силите на планетите се захранват сетивата на човека. Правилното хранене укрепва сетивата и организма като цяло.”Хлябът е задача, виното – подарък, а захарта-  дар от небето”.  Чрез ферментацията се унищожават отрицателните влияния. За да постигнем терапевтичен ефект, трябва да готвим музикално.

Музикално-педагогическото въздействие в начална училищна възраст минава през движенията. Едва тогава то може да се приеме и вътрешно. Когато този момент е пропуснат, децата не могат да се ориентират правилно  и през целия си живот слушат некачествена музика. Мелодията насърчава мисленето, а ритъмът е израз на чувствата. Докосването до другото дете има лечебен ефект.

„Тра-ри-ра, Слънцето е вече тук…( Tra-ri-ra, der Sommer der ist da.}

Така ни разпяваха Рачето и Зорето всяка сутрин преди ритмичната част и автомасажа с етерично масло.

А в  часовете по пластициране Гюнтер Луфт ни запозна с четиричленностите. Не съществува човек само с един темперамент… но един от тях е над другите и това се променя през живота на човека. Четири са посоките, сезоните, темпераментите, стихиите…Изключително атрактивен  и мъдър лектор, всички чакахме с нетърпение неговото слово.!!! „Заговори, за да те видя!”

Духовната наука е основата за общуването с ученика. Антропософската педагогика е ориентирана към потребностите на подрастващите.В резултат на педагогическите възгледи  на учителя , учениците получават възможност за развитие на социална отговорност и творчески способности. За първи път детето навлиза в духовния свят чрез класната стая. Единството на стените, картината върху черната дъска, масата на сезоните, произведенията на самите деца – всичко това създава усещането за психичен комфорт и  подходящото настроение за работа. Учителят си казва: „Ето, аз идвам при моите деца. Какво искам да направя с тях? Важно е да се внуши на детето, че всички се трудят.” Отново  и отново пластицираме в следобедните часове. За да стигнем до просветлението, че животът започва, когато от покоя се появи движението. Пример - ембрионът. В творението бавно се извайва структурата. Ние не сме сами. Сами сме само тогава, когато Разумът в главата определя формата. Получената повърхност е редуване на изпъкналост и вдлъбнатост. Гюнтер Луфт ми показва как да постигна това при реализиране на пластиката на новородено и седемгодишно дете. Заявявам сериозно, че това ще бъде подарък за рождения ден на шефа ми. Връщайки се след две  седмици научавам, че той наистина чака дете???

Хартвиг Елерс ни припомни основния закон в социалната терапия:

„Да нямаме чувството, че вършим нещо спрямо тях от съжаление.” Социалният терапевт има мисията да подтисне диагнозата, поставена от лекаря, защото духовната същност на човека не може да бъде с увреждане. И това е основната позиция на всеки, който работи за интегриране  на  хора с увреждания. Включването в обикновена среда дава възможност  за разгръщане на личността на всички. Азът е покрит от много обвивки: душевното, жизнената сила, физическо тяло, облекло, семейство, среда, времева ситуация. В социално-терапевтичните общности всички заедно изговарят утринен стих.  И ние решихме да опитаме с поезията на швейцарския автор Алберт Щефен.

                                               Albert Steffen

Ich bin

mehr als das tote Gestein,

weil der Vater

als Weltengestalter

aufrechten Gang meinem Körper gegeben.

Ich bin

mehr als die schlafende Pflanze,

weil der Sohn

als Weltenwort

in meinem Herzen wohnt.

Ich bin

mehr als das träumende Tier,

weil der Geist

als Weltengedanke

mein Haupt erleuchtet.

Ich bin ein Mensch

Schöpfer an der Gemeinschaft

Freier Wesen

Miterlöser aller Kreaturen.

Durch Wahrheit, durch liebende Worte

Durch Taten, die stark sind.

                                               Алберт Щефен

Аз съм

повече от мъртвия камък,

защото Отец

като миров създател

изправения ход на моето тяло даде.

Аз съм

повече от спящото растение,

защото Синът

като мирово слово

живее в моето сърце.

Аз съм

повече от сънуващото животно,

защото Духът

като мирова мисъл

осенява моята глава.

Аз съм човек

Творец на общността

на свободните същества

Съ-Спасител на всички създания.

Чрез Истината, чрез словото на Любовта

Чрез действия, които са силни.

Във всички документи на ООН за правата на човека е записано, че ние – терапевтите – трябва да се разделим с убеждението  за  хората с увреждания (наричани пациенти) и да се отнасяме към тях като към обикновени граждани. Да не вземаме за техните потребности  професионални решения, а да ги оставяме сами да правят своя избор. Промяната трябва да настъпи в социалните норми   и културата  за създаването на достъпна среда и гъвкав свят за всички. А политиката за хората  с увреждания да стане обща отговорност на всяко правителство.

            Д-р Херц провери учебните дневници на всички семинаристи. Той припомни, че   предназначението им  е  да индивидуализират преподадения материал. В тях трябва да се записват собствени мисли, въпроси, изводи, наблюдения от групите по изкуства и социалните процеси, опитът от работата  и стажовете, отношението към прочетената антропософска литература. Проведоха се   консултации с менторите за възникнали въпроси по дипломните работи.

 На семинара бяха обсъдени възможностите за предприемачество,  създаване на социално-терапевтични общности, медицински и лечебно-педагогически антропософски центрове в България.  Архитект Анна Добринова Пенкина (lecturer at the University of Architecture, Construction and Geodesy- Sofia, Representative of UAB at ACE) преговаря с преподавателите на семинара и предложи проект за Антропософски медицински център, показвайки пълния набор от необходими документи за това начинание. Дорина Пашмакова-Василева представи скици, снимки  и идеи за създаване на социално-терапевтични общности в град Нови Искър (Софийска област)  и  с. Хвойна (Пловдивска област). Нейната идея е  тези нови структури да послужат като база за  практика  на студентите  от НБУ след лицензирането на новите  специалности по антропософска лечебна педагогика (валдорфска педагогика) и  социална терапия. Силвия стопанисва успешно занималня „Седемте изкуства” в Лозенец, а Нели решително работи за построяването на валдорфска детска градина в Русе. Галина Трифона и  нейният екип водят  благотворителни занимания по изкуства в Плевен. Достойни дела!!!

В часовете по приложни изкуства на Кати Йени , сред „вълненията на шарената вълна” изтъкахме  обща черга, вплитайки в нея частица от себе си.  На презентацията подарихме  тази „душевна дъга” на организаторката на семинара Едит Моор- Василев. Сродихме преподавателите с орфическите мистерии чрез чифт родопски терлици, напомняйки им, че са станали част от нас и духом винаги ще си бъдат „у дома” , дори когато са на път. Показахме наученото в модул ”Музикален театър” в спектакъла „Мелодията на краля на елфите” пред децата от Дневния център в град Елена, персонала на НДК „Ястребино” и гости от Търговище.  Разиграхме Йоановден на открито с барбекю и шопска салата. Заредихме се с емоции. Насладихме се на чистия въздух и красивата природа. Успяхме да защитим максимата, че само когато си изцяло свободен, тогава можеш да се занимаваш с изкуство.