Провокирано  от:

"...

• - ам така и така си пасваме :) ти ли ще запазиш билетите?:) или да чакаме още някой?
  - ЧАКАМЕ ЕДИН ПОР, КОЙТО ХАРЧИ ПАРИТЕ НА НАРОДА. Като дойде, грабвайте сламените полички, загащвайте приятните си бюстове и среща на онзи плаж;)
• - ... "

                                                                        Извадка от разговор на поетеси

С ГНЯВ!

Аз съм хубава Яна.

На Балканджи Йово внучката.

Избодете очите ми!

Направете ме сляпа!

Да не гледам Пилатовци по коктейли и приеми с шотландска ракия как перат съвести и ризи кирливи.

Как мият ръцете си от кръвта на народа.

А те пак са кървави...

Кървави!

Направете ме сляпа!

Да не гледам ръцете ви, треска треперещи, когато броите парите си... крадени.

Да не ви гледам, "народни пастири", грабнали ножа, захапали кокала, как пирувате чумави на народна трапеза.

Да не гледам софрите ви с черен хайвер, гъши пастет и печени агнета.

Не искам да гледам стадото - старо и мършаво - от своите вълци до боклука докарано!

И старци в боклука ровят за хляба...

В боклука!

За хляба...

Направете ме сляпа!

Не искам да гледам в църквите, до иконите, лицата ви на търговци с маски богоугодни и сърцата ви лоени, без милост за другите, как просят молитвено Божия милост.

За себе си.

А просяци вънка пред храма молят за хляба...

Пред Храма!

За хляба...

Не искам да гледам сестрите си коленичили, чужда земя как целуват, че дава на децата им гурбетчийския залък.

На децата им!

Залъка...

Направете ме сляпа!

Да не гледам насилена майка България.

Да не гледам в креватите старци със внучки, зачеващи Каиновци

в нечисти утроби.

Да не ви гледам във мерцедесите със златни вериги оковали душите си, в модни палта от кожи на хора и от черни лъжи с бели тегели, на шопинг(!!!) с народни пари, загърбили съвести и празни лъжици...

Празни лъжци, виновни за празни лъжици.

Празни лъжици...

Отрежете ушите ми.

Направете ме глуха!

Не искам да чувам смешния плач на лисици, със сълзи от позлатено вестникарско мастило.

Не искам да слушам чалгата в кръчмите на душите ви.

Отсечете ръцете ми!

Отсечете ги, че като полудея да не грабна брадвата (острата!), да не замахам над вратовете, дебелите, из офиси, палати и кабинети.

И да махам, да махам, да махам... свински глави...

Оставете ме безръка, глуха и сляпа да се надявам, че някога...

(за тебе се моля, Българийо!) дано някога да родиш отново един Ивайло, с ръка мъжка, юнашка да грабне секирата.

Оставете ме безръка, глуха и сляпа.

Направете го!

Или ме обесете!

На бесилото на словата ми.

С пъпната връв на моята Майка Българска.

Да онемея завинаги!

Все някой някъде ще ми погребе костите далеч от земята бащина.

Земята на Левски и Ботев.

Където цар пак е ножът, а свободата -  зад хоризонта мираж.

Земята  от свои поробена.

От чужди просеща помощи.

България... просеща...

Пп.

Тъй като вече прочетох несъстоятелни "поезии" по повод на горните ми думи, които явно имат за цел да ме обесят на тях, държа да информирам бъдещите читатели, че не познавам и не желая да познавам порове, които харчат парите на народа. Ако някой мисли или си е мислил нещо друго, то си е изцяло негова фантазия. И в заключение ще завърша с думите на П.Славейков: "Не сме народ, а мърша." А... всяка мърша си заслужава поровете и всяко стадо - вълците. Уви...