2 июл. 2013 г., 22:16

От протестите с любов 

  Журналистика » Социальные статьи
1840 1 4
7 мин за четене

 

 
Протестът, човече!

Протестът, човече! Колко любима тема за писане. Тази енергия, тази вяра, тази любов и поглед с надежда! Наистина няма място за сравнение. Всички там сме заедно, не се делим, усмихваме се, защото от това се чувстваме още по-добре. Не реагираме на провокации и шмекерски изпълнения, игнорираме всичко, което се опитва да промени красивата идея, която ни движи. А именно – търпението, то просто свърши.

 

Писна ни от лъжи, манипулации, бедност, разделение и интригантство. Прекалено щедри дози ни сипваха на всички от тях. Но търпението за протести го имаме, то си е силно като виковете на хората. И когато се прибираме, сме по-заредени от всякога, защото енергията се запазва до другия ден, до часът на новия протест. До началото на нашето време.

 

Не се нуждаем от почивни дни, защото всеки ден след 18:30 ние всички релаксираме и то доста качествено. Опитват се да ни изкарат лумпени или платени, но на протеста има майки с малки дечица, възрастни хора, ученици, лекари, студенти, дори полицаи, които не са на работа. А аз продължавам да се питам, къде са ми парите? Защо никой не дойде на мен да ми ги даде? Ама няма, стискат се! Така че протестирам безплатно и с любов, а не с омраза. Държа да отбележа, че за мен боклуците далеч не са само червени! По-скоро са шарени. За това и не скандирам съответната фраза. Като някой крещи "Турци сте", също не се съгласявам. Всички виждаме какво правят турците за правата си, така че едва ли това може да бъде обида, ако въобще някога е било! Що се отнася до оставката, тя е доста необходима, само че нашите крадливи парламентарни приятелчета имат да свършат някои неща преди да я предоставят, като промени в Изборния кодекс например! Предполага се, че на избори би трябвало да имаш някакъв избор все пак! А не да се колебаеш между някоя от всички корумпирани партии в листата! А който не е корумпиран все още, става такъв веднага щом помирише власт и мисля, че в този случай Волен Сидеров е идеалният пример. Питат ме: "Като свалите това правителство ще дойдат пак едни от онези, които бяха. Я дясна коалиция, я Бойко Борисов. Какъв е смисълът да протестирате?". Ами много просто, ще протестираме, докато не им стане ясно, че не искаме никой от тях, те не ни предлагат алтернатива, затова и ние не предлагаме и все така ще продължаваме да протестираме. Властта трябва да е на хората, а представителите (ако въобще се нуждаем от такива) не трябва да са нищо повече от изпълнители.

 

Съгласен съм, че имаме доста път да извървим, доста стереотипи да счупим и да се научим да се обединяваме, но хубавите и градивните неща стават бавно! Имаше хора, които сравняваха февруарските протести със сегашния... Между бедни и средна класа, между умни и лумпени, между стари и млади, между смотани и готини... Това са глупости! Каква е тази мания за сравняване на всичко, кое е по-добро и кое по-лошо? Това е напълно излишно, защото когато изникне проблем, той се нуждае от решение, а не от сравнение. Мисли ли въобще някой, че може да се покрие една измислена сметка от 1200 лева? Едва ли. В такъв случай какъвто и да си, от която и да е прослойка на обществото, сигурен съм, че ще излезеш на протест! Когато изберат една мутра - шеф на ключова държавна длъжност - мутра, която нито има акъла, нито опита, нито способностите за такава позиция и на всичкото отгоре е корумпирано поставено лице – получило поста, защото е синче на една аномалия, то тогава всеки, който е наясно с тази глупост ще излезе на протест! И все по-често ще се излиза на протест, все по-често хората ще се интересуват живо от случващото се, защото вече разбраха, че не са сами, че заедно могат да се справят и взимат решения. Протестът е за всеки, който има срещу какво да протестира! Той е борба за нормален живот и протестиращите не искат да доразвиват системата, а да я сменят! Не искат да сменят хората в нея, защото това е все едно да сложиш очила на сляп човек и да мислиш, че с тях ще вижда!

 

Борим се за промяна, а не за подмяна.

 

Но както казах, всичко става бавно, с малки, но сигурни стъпки. Рано или късно това, което искаме, ще се случи, стига да имаме търпението, постоянството и вярата да го постигнем. Но протеста е само началото!
ДАНСwithme ден 6 имаше доста интересни случки. Една лекарка от движеща се линейка махаше на протестиращите в знак на съпричастност и солидарност. Един дядо разказваше, че българският преход тече в момента и за всички години на протести, в които е участвал, сега на този се чувства най-млад и жизнен. Хората показват съпричастност към протестиращите в Турция, Бразилия, Египет и Гърция. Защото навсякъде проблемите са едни, защото светът стана като разбунен кошер и търпението на хората свърши, защото заедно сме по-силни. Атмосферата е толкова поглъщаща, че дори случайните минувачи се усмихват, а някои дори се присъединяват. Показателен е фактът, че с всеки изминал ден хората стават все повече и повече, въпреки че е средата на седмицата. Имаше и други, които ни наричат “хора които не знаят за какво протестират”, аз пък казвам, че сме се събудили. Че искаме пряко да поемем щафетата, защото не се нуждаем от хора, които само ни предават и по никакъв начин не допринасят за нормалния начин на живот в родината ни.

 

Асамблеите

 

Едно от доказателствата, че хората искат да действат, са асамблеите. Те започнаха още на втория ден на протеста, когато група млади хора седнаха на средата на платното на Орлов мост, разхвърляха си плакатите по земята и започнаха да викат “АСЕМБЛЕЯ”, “ЕЛАТЕ ПРИ НАС” и “ИСКАМЕ ДУМАТА”. Познати и непознати се събраха, въведе се модератор, който да следи за спазването на реда, за да не се получи говорилня и да могат всички да се изслушват. Въведе се жестикулярен метод на изразяване, за да се вземе думата или за да се изрази съгласие. Решение, което се вземе на асамблеята се осъществява ако не веднага, то на следващия ден. Така се осъществи свободната или безплатната книжарница с надпис “ОСТАВИ ИЛИ ВЗЕМИ”, и това става всеки ден откакто е взето решението. В един момент хората станаха толкова много, че когато някой говореше, голяма част не могат да го чуят. Затова се взе решение да се купи мегафон, всеки на асамблеята даде лев или два, според възможностите си и мегафонът е налице. Осъществиха се и прожекции на филмите Occupy Love и The Wall. И идеята на всичко това не е да се говори, а да се действа, защото от приказки няма смисъл, когато проблемите и належащите въпроси са ясни. Когато някой на асамблеята предложи нещо, препоръчително е той самият да се заеме с него и да събере съмишленици. Когато човек стане пряк участник и поеме отговорност за нещо, тогава вече може да е сигурен, че има смисъл. По този начин той се чувства значим и независим, а това чувство е страхотно и той иска да продължава по същия начин, иска да е полезен на себе си и на хората около него. Това всъщност трябва да е истинското народно събрание! Решенията се взимат от хората и за хората! А не сульо и пульо да идва и да ни "оправя"!

 

Защо мислим, че трябва да зависим от някого, когато и сами се справяме прекрасно?
Хората действат и нищо не ги спира. Лека полека всяко нещо си идва на мястото и все повече хора се присъединяват. Така че, сигурен съм, че спокойно можем да кажем - българската пролет настъпи. Каква ще бъде реколтата обаче, зависи само и единствено от нас. :)



 Симба  

© Симба Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • През октомври 1990 г. някой бе пуснал слуха, че Луканов (Бог да го прости!) щял да атакува с барети университета. Бях със значка на Зелената партия на въшкарника още от казармата година по-рано и ротния командир м-р Кожухаров ме острига преди уволнението.
    От него време не се подстригвам.
    Да се върна на окупацията на ректората - събитието, което събори правителството на Луканов. Бяхме около 200 човека всяка нощ в празните аули на СУ, пиехме и се срещахме със свестни хора от типа на Мишо Неделчев (оня ден четох, че искал пак милиционери от Банкя на власт - професор от НБУ е човекът, какво да иска?).
    Та пак на атаката от командоси. Нея заран се търсихме един-друг в цялата сграда на братя Евлоги и Христо Георгиеви. Бяхме 13 човека! С думи - тринадесет. Всичкото ръководители на стачката (днес някои от тях са водещи на предавания, а други са депутати), се бе изнесло посреднощ, че бой ще се яде.
    Не барети, а един милиционер да бе влязъл и да ни удари по един шамар - стачката падаше. Има ме на снимка във в. "Демокрация" - ококорен и махмурлия зад оградата, а отвън огромно мнозинство от ДКМС с транспаранти "Искаме да учим!".
    Та така. Не искам да се изхвърлям какво революционно минало съм имал, но половината дечурлига на жълтите павета днес не са виждали полицейска палка през живота си. Не знаят и какво е да бягаш пред батальон робокопи.
    Мисля, че благодарност към министър Йовчев ще е уместна от всинца ни! Да е жив и здрав този сдържан и интелигентен мъж! Само преди 2 седмици полицията в Базел насмете най-големия форум за изкуство в света "Арт Базел" със сълзотворен газ. Единствено Хрушчов е атакувал с милиция изложба в Москва.
  • Севделине, ако мислиш че тогава сте имали някаква алтернатива, наистина грешиш. Единственото, което се е постигнало тогава е изпълнението на една лъжа! В България няма демокрация, а свободия и забогатели бивши комунисти! Явно не си разбрал какво казвам относно алтернативата. Смисълът на пасажа е, че не предлагаме спиране на протестите, не предлагаме яхане, издигане на лидер, на поредното поставено лице и антибългарско протеже на чужди и родни бизнес интереси! А алтернативата се формира на самия протест, чрез разговори между хората. Чрез асамблеи, честно и напълно обществено-достъпно. Те могат да са на местно, квартално, общинско ниво, на работни места и учебни заведения. Ако трябва да има допитване на областно, градско или национално ниво - за това има 2 начина. 1-во чрез личност, която има единствената функция да предаде решението на дадена асамблея, без да има власт да променя решението или да действа самосиндикално! Един такъв говорител изпълнява само това, след което бива отзоваван. 2-ро чрез референдуми, само че трябва да се промени закона за тях, преди това да стане осъществимо.
    И още нещо асамблеите могат да бъдет веднъж седмично, като за всяка седмица се трупат въпросите, които се нуждаят от разискване. Всичко това се прави с цел постоянна отговорност, политическа грамотност и участие на хората! Избирането на представители веднъж на високосна година не е никакво гражданско право, тъй като дори тогава всичко се изфабрикува! Съзнаваме, че е трудно и че засега няма отговор на всеки въпрос, но - докато питаме вървим. Важно е обаче всички да участваме в решението и промените, а единствения шанс всичко това да стане и да има обединение е като се смаже всяка дискриминация. Това, че нещо е трудно, не значи, че не трябва да се борим за него.
  • Браво, Севделине!И аз мислех да пообясня някои истини на "викачите", проникващи и в този лиричен сайт, но ти ме изпревари и го каза по-добре от мен! Много си прав! Подкрепям те безрезервно! Поздрави!
  • Николай Рьорих е харесал енергията на мястото между Младост 4 и Бистрица, като е спрял точно на баирчинката на 700 метра от последните блокове. Сега там е софийското сити. Въпросната баирчинка е опикано място, пълно със спринцовки. Камбани няма - те са отдавна гепени.
    "Камбаните" бе духовен център на асамблеята "Знаме на мира" на Людмила Живкова. С около 8 тона камбани от цял свят.
    Чудесна идея между другото.
    Изненада е за мен, че младите хора днес считали като "едно от доказателствата, че хората искат да действат са асамблеите". Вярно ли млади хора са викали "Асамблея!" на Орлов мост? Това не може да е вярно - някаква гротеска и пътуване в миналото е.
    Вярно, че всичко ново е добре забравено старо, но все пак?
    Ех, какви асамблеи имаше едно време - истински вълшебници!
Предложения
: ??:??