7 min reading
Протестът, човече!
Протестът, човече! Колко любима тема за писане. Тази енергия, тази вяра, тази любов и поглед с надежда! Наистина няма място за сравнение. Всички там сме заедно, не се делим, усмихваме се, защото от това се чувстваме още по-добре. Не реагираме на провокации и шмекерски изпълнения, игнорираме всичко, което се опитва да промени красивата идея, която ни движи. А именно – търпението, то просто свърши.
Писна ни от лъжи, манипулации, бедност, разделение и интригантство. Прекалено щедри дози ни сипваха на всички от тях. Но търпението за протести го имаме, то си е силно като виковете на хората. И когато се прибираме, сме по-заредени от всякога, защото енергията се запазва до другия ден, до часът на новия протест. До началото на нашето време.
Не се нуждаем от почивни дни, защото всеки ден след 18:30 ние всички релаксираме и то доста качествено. Опитват се да ни изкарат лумпени или платени, но на протеста има майки с малки дечица, възрастни хора, ученици, лекари, студенти, дори ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up