ОТВОРЕНО ПИСМО
Уважаеми читатели, изпратих отворено писмо до г-жа Добринка Димова, председател на Постоянната комисия по наука, образование, защита правата и интересите на децата, младежта и спорта, здравеопазване, социална политика, култура и вероизповедание при Общински съвет Чирпан (вх. №596/25.06.2014 г.). Писмото още същия ден бе разгледано на заседание на комисията, която се ангажира да излезе с официално становище. Своевременно ще информирам как се развива във времето и пространството идеята, която споделям чрез писмото си. Ето и неговия текст. (Г. М.)
Уважаема г-жо Димова,
Неведоми са пътищата Божии, и природните стихии се сгромолясват върху нас без да ги чакаме, жестоки и зли! Точно на 14 април 1928 г., Велика събота, малко преди обяд, силен земен трус с център седем-осем километра северозападно от Чирпан разтърсва града и околните му села. Четири дни по-късно на 18 април вечерта друг силен трус с център близо до Пловдив довършва разрушенията, които първия трус започва. Земетресението е толкова силно, че е отбелязано от сеизмичните станции в Северна Америка. Материалните щети от него са огромни. При двата труса са разрушени напълно 26 000 сгради, 21 000 са полуразрушени. Загинали са 128 души, а около 500 души са ранените.
Спомняйки си за тези злочести събития, много наши съграждани задават въпроса защо няма паметник, който да увековечава паметта на тези страдалци? Нима техният живот си отиде напразно, безсмислено, че да няма нищо, което да ни напомня за трагедията?! Нима тези хора не са наши съграждани и достойни чирпанлии, на които сме длъжни да отдадем синовна почит?!
Но, има и едни други хора, за които също няма паметник. Става въпрос за тези, които съградиха от руините Чирпан отново, за тези, които с лишения и мъки, с колосален труд, без да пестят сили и средства, направиха така, че Чирпан да „възкръсне“ и да стане силен и богат град!
Уважаема г-жо Димова, обръщам се към комисията, която ръководите, защото точно тя има правомощията да реши дали в Чирпан да бъде съграден паметник на жертвите на земетресението от 1928 г., както и да бъдат почетени подобаващо всички, които въздигнаха Чирпан от разрухата!
Чирпан, 25 юни 2014 г.
С уважение: Георги Миланов
© Георги Миланов Все права защищены