Какво ли ще е близкото бъдеще на нашия 21 век? Да речем в 2050 г.?  Не толкова в технологията, а по-скоро в обществения строй, начина на живот и по-специално как ще изглежда и живее новото поколение?! На тези въпроси ме наведе таз нощния ми сън в който аз бях такъв един младеж, какъвто съм и сега и си бях аз, но уредбата на обществото и по-специално отношението към младите психично болни и наркоманите беше по-различно. Какво имам предвид ли?!

            Ами например беше нормално и прието да си наркоман или болен, то си бе почти едно и също, така, както и едното често води до другото (и в двете посоки). Необходимо беше просто да се обърнеш към властите, за да те настанят в специално общежитие под лекарски надзор (24 часа имаше дежурен лекар наблизо) и където ти осигуряват храната и лекарствата. Дори успешно ти намират работа в кампуса към който е обществената квартира и успешно те интегрира в различни групи и дейности. Политиците се надпреварваха да вписват в управленските си програми социалната грижа за такива групи хора, тъй като избиралите от тази общност не бяха никак малък процент и дори не се гледаше на тях като на малцинствена група, а такава за която никой не се впечатлява за грижата, а напротив – граждански инициативи в подкрепа на частни случаи на недостатъчна грижа от страна на социалният работник и експертите от опит.

            Би могло на някой да му се стори необичайно и дори утопично като концепция, но знаете колко нормално и естествено може човек да се потопи в съня си и усещането за света който се е изградил на подсъзнателна плоскост или несъзнателното, истинския Аз според К. Г. Юнг, който проектира/провокира естествените за човека нужди в развитието.

Предвид нарастващия брой хора свалящи напрежението и стреса с интоксиканти, това съвсем не е далеч във времето като политика на съвременната държава.

ПП: Сега през деня след тази нощ и този интересен и въздействащ сън, предвид това и че още вчера ми мина през ума мисля да взема 2 акинестата и да е надрусам като в „доброто старо време. Сутринта си пих лекарствата за лечението ми; сега ще пия лекарства за да се надрусам, за откровено лично удоволствие и (зло)употреба . Наличам си последното останало кафе от джезвето и разтварям в чашата 2-та хапа от по 2 мг. След това мога с наслада да запаля и една цигара и съм готов да се Опия(Та) от любов към „земя и вселена” ;)

Четвъртък, 02 септември 2010 г.

(редакция 24 януари 2015)

София