Тема, която може да бъде обсъждана на дълго и широко, бих я нарекла дори неизчерпаема. За някои думите тук може да са просто поредния жалък опит за пари. За други биха могли да означават много повече. Живеем в свят в, който имаме всичко, дори повече от колкото ни трябва, но нали е по - хубаво да трупаме богатства. Казвам не случайно „богатства“, защото за едни това ще са дрехи, за други техника, за трети нека си дойдем на думата пари. Пълним домовете си с всевъзможни непотребни вещи, пълним тях, но защо не пълним и душите си? Ще си позволя да ви разходя в една от милионите къщи по света. На пръв поглед виждаш голяма и спретната къща, влизаш вътре и какво да видиш. Къща пълна с осветление, може би в една стая има по над десетина от онези мънички лампи за стена, но какъв е смисълът когато в душата нямаш и една такава? Има ли смисъл щом в душата ти е мрак? Правиш крачка напред и пристъпваш към стаите, виждаш вътре навсякъде прозорци, - пълно е имаш чувството, че стените са едвам крепими. За какво са ни, като очите ни са слепи? Гледаш лукс, красиви хора, скъпи дрехи и изкуствени тела, но защо не виждаш любовта, вярата, добрината и всичко онова, което те изпълва – не външно, а вътре в теб – в душата ти. Продължаваш да обикаляш из стаите и какво да видиш пълно със столове, дивани, кресла и всякакви подобни мебели за удобство – а в душата ти удобно ли ти е? Какъв е смисълът да угаждаш на физиката си, когато душата ти не е добре? Купувайки си безброй мебели , в душата никога няма да ти е удобно? Може да си купиш най-необходимото, но в душата ти да е удобно. Така дори ще спреш и да се чудиш къде е заминала заплатата ти. Случайно се натъкваш на стая специално пригодена за почивка, вътре събрано всичко, което може да те разтовари – понякога не е точно така особено ако има телевизор, но разбира се въпрос на личен избор. Разбирам , че е модерно в днешно време да имаш по десетина стаи, но ако в душата ти няма мир къде е смисълът от почивката тогава? Тялото ще си почине, а душата кога? Пристъпваш крачка напред и се озоваваш в кухнята огромна, събрано в нея техника и мебели може би това е стаята с най-много ненужни предмети. Шкафове високи и големи, отваряш - вътре изобилие от домакинска посуда, няколко вида чинии, чаши и всичко, което се сетиш. Масата огромна , изработена по поръчка. Прекрасно, всяка жена мечтае за спретната и голяма кухня, но ако душата ти е гладна, дали огромната и модерна кухня ще я нахрани? Ако ти не знаеш как и с какво да я храниш, „кухнята“ ще помогне ли ? Душата се нуждае от любов, истина и вяра храни я, както храниш и тялото си. Нека не забравяме, че душата и тялото са едно цяло. Стигаш до банята, вътре вана или душ кабина всичко изпипано по първа мода, толкова ненужни малки „глезотии“. Хигиената е важна, но това не означава да имаме по три бани или да харчим излишни пари за ненужни неща, повярвайте душите ви няма да станат по-малко опетнени от това. Колко странно, грижим се да ни е добре, трупаме предмети ненужни и накрая се оплакваме – „имам всичко, но съм болна“. Къщите са пълни, а душите празни. Разделяме тялото от душата, грижим се за тялото а душата замира. Защо тогава - ако единият ни крак или ръка се нарани ние полагаме грижи, за да оздравее? Същото е и с нашите очи не мислите ли? Видимите „двойки“, за които споменах ги обгрижваме, защото знаем, че ако единият крак е счупен без него не може да се движим. Виждаме всичко, което има материя, но забравяме, че не всичко е видимо.