Всеки от нас има едно от най-ценното нещо втози живот - нарича се СЕМЕ.

Всеки от нас до такава степен е натъжен от икономиката на живота, и че не е могъл да се опомни кога е пораснал и станал мъж или жена, че отрича да използва или отрича да използва правилно това нещо, наречено СЕМЕ, или по-точно казано това нещо, наречено ГЕН или самите нас. Боли още при първата дума, когато споменеш пред човек, пропилял себе си някъде в пустошта на времето и на пространството - това се казва надежда. Но сляпа, но преобърната, не истинска. Да чакаш или да използваш, това е въпросът.  Да пребъдеш или да си отидеш ей така, както и си дошъл - уж с някаква мисия. Огънчето в теб дали ще се запази, или ще изгасне и с него си отива СЕМЕТО. Едно разпиляно семе води след  себе си убити мечти, много сълзи и страдания безкрайни, болести след болести и заспала смърт някъде тихичко. Опасно е да се живее само тогава, когато семето ти е разпиляно или споходено от болести.  Опасно е да си умрял само когато семето ти е разпръснато и след себе си оставяш хора с   бъдеще да са само марионетки на самите себе си. Опасно е, само когато  живееш,  не си себе си, и живееш, само за да отидеш на  работа. Каквото видиш, каквото удовлетвориш от мечтите си, това си ти - живия, това си ти и умрелия. Да живееш, означава да си себе си, да познаеш себе си и да нямаш задръжки да прегърнеш света. Да познаеш света и тогава да му   дариш себе си. Да дариш себе си означава много, но магията е в това да си наясно защо искаш светът да има нещо от теб, а не да робуваш на детството си или на някаква  фикс идея,като подлагаш на нея   и поколението си. Познаеш ли удоволствието, то ти си познал бога, познаеш ли мъката, то ти си се доближил  до вечността. Но дадеш ли себе си, то ти си познал любовта и си записал съзнанието си в позиция, в която ти си избрал.