Ние не искаме да се откажем от начина си на живот! Животът е ограничен, затова все бързаме -- за работа, за пътуването, за почивката,
за пазаруването, за ремонта, за срещата (не уточнявам каква), за сроковете и т.н, игнорирайки призива на хората на изкуството като
Стефан Вълдобрев, който в една своя песен призовава за забавяне. В припева доколкото си спомням се казваше "...забави, забави..!" Но не, борбата е за пари, представляващи в същността си човешко време, човешки труд, човешко здраве, човешки живот. Всеки иска да даде по- малък дан, а да вземе повече пари. Така ще му остане повече време и в същия момент -- повече средства, с които да осъществи идеала си за един "по-добър живот". Ресурсът "време" се използва по предназначение. Всеки знае, че времето е пари. И бизнесът с бусове, камиони, тирове няма намерение да ограничава скоростта. Хищният, алчен, безогледен, изеднически бизнес не може да си го позволи. Коренът на злото за войната на пътя (тя е съвсем реална, не е метафора, 1:1 и ...